Отговори по коментарите на Европейския парламент в неговата Резолюция относно годишния доклад на ЕЦБ за 2022 г.

Тези отговори се публикуват по повод представянето пред Европейския парламент на годишния доклад на ЕЦБ за 2023 г. Това са отговори на повдигнатите въпроси и исканията на Европейския парламент в неговата резолюция относно годишния доклад на ЕЦБ за предходната година.^[1] Документът е структуриран по теми. Предназначението му е да разясни политиките на ЕЦБ и да подпомогне диалога с Европейския парламент и обществеността по важните въпроси, повдигнати от членовете на Европейския парламент.^[2] ЕЦБ публикува такива отговори от 2016 г. насам, след като това беше предложено от Европейския парламент.

1 Парична политика и икономически тенденции

Що се отнася до призива да предприеме всички необходими мерки за намаляване на процента на инфлацията в съответствие със своя мандат, ЕЦБ е решена да осигури своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Тя е предприела редица стъпки за постигането на тази цел. На първо място, от юли 2022 г. до септември 2023 г. повиши основните лихвени проценти с цели 450 базисни пункта. ЕЦБ вече беше започнала да нормализира паричната си политика през декември 2021 г., обявявайки постепенно преустановяване на някои покупки на активи. Постъпващата информация през първата половина на 2022 г., която се отличаваше с изключителна несигурност, постепенно потвърди, че инфлацията вероятно ще се задържи твърде висока по-дълго от първоначално очакваното. Оттогава насам ЕЦБ повиши основните лихвени проценти с безпрецедентен темп и мащаб. Във всеки случай, по-ранно начало на цикъла на повишения вероятно щеше да окаже само ограничено въздействие върху инфлацията в краткосрочен и по-дългосрочен план. Икономическите и финансовите условия се различават в отделните икономически райони. Ето защо следва да се подхожда предпазливо към сравненията с реакциите спрямо паричната политика в други държави, особено в Съединените щати. Занапред бъдещите решения ще са насочени към това основните лихвени проценти да бъдат достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо, като се следва основан на данните подход. Стабилизирайки инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план, паричната политика на ЕЦБ допринася за устойчив икономически растеж и създаване на работни места. Освен това ориентираната към ценова стабилност парична политика способства за ограничаване на неравенството, обусловено от високата инфлация. Домакинствата с по-ниски доходи като цяло са засегнати в по-значителна степен от инфлацията, тъй като изразходват по-голяма част от доходите си и разполагат с по-малки финансови буфери.

Що се отнася до загрижеността относно вторичните ефекти, промяната на инфлационните очаквания и възможността за развитие на съотношението „заплати – цени“, най-новите данни показват, че рискът от материализирането на такива ефекти е отслабнал и остава ограничен. Последните данни сочат протичането на процес на дезинфлация и начални признаци за отслабване на прираста на заплатите. Договарянето на заплатите, насочено към компенсиране на инфлацията, води до редица вторични ефекти, но това не породи самовъзпроизвеждаща се спирала. Подобен риск естествено нараства според това колко дълго и с колко инфлацията се отклонява от целевото равнище от 2%. Тя обаче намаля значително и според прогнозите ще достигне целевото равнище в средата на 2025 г. Това отчасти се дължи на решителните мерки по паричната политика, предприети от ЕЦБ. Когато прави оценка на ориентацията на паричната си политика, ЕЦБ продължава да наблюдава как инфлацията се отразява във всички релевантни реални и номинални променливи, за да осигури своевременното ѝ връщане към средносрочното целево равнище от 2%. Както дългосрочните инфлационни очаквания на професионалните прогностици, така и пазарните измерители остават стабилни около инфлационната цел от 2%, като очакванията на потребителите са леко повишени. ЕЦБ продължава да наблюдава внимателно тази динамика.

Що се отнася до искането ЕЦБ да предоставя повече информация относно мониторинга и определянето на неутралния лихвен процент, този лихвен процент не подлежи на наблюдение и изчисляването на оценъчна стойност е изложено на множество трудности, свързани с измерването и със спецификата на моделите. Неутралният лихвен процент се определя като нито експанзионистичен, нито рестриктивен. Експертите на ЕЦБ използват редица оценки, за да измерят равнището и динамиката му. Изглежда, цикличните показатели за неутралния лихвен процент в еврозоната са отбелязали нарастване от пандемията от COVID-19 насам. Независимо от това бавно променящите се оценки, обвързани с дългосрочните икономически тенденции, едва ли са се увеличили съществено при отсъствие на промени в структурните икономически фактори (растеж на производителността, демография и нежелание за поемане на риск). По-рано тази година експертите на ЕЦБ публикуваха повече информация за използването на неутралния лихвен процент и свързаните с него ограничения.^[3] Следва да се отбележи, че централните банки само изчисляват приблизително неутралните лихвени проценти, а не ги определят.

Що се отнася до смисъла на „средносрочен план“ в инфлационната цел и с оглед на по-скоро качествен подход към ценовата стабилност, не съществува предварителна точна числова дефиниция на това понятие, но точната числова цел за общата инфлация има ключово значение за стабилизирането на инфлационните очаквания. Това е обяснено например в предишните отговори на ЕЦБ.^[4] Средносрочната ориентация оставя възможност за неизбежните краткосрочни отклонения на инфлацията от целта от 2%. Тя също така взема предвид забавянията и променливостта в предаването на паричната политика към икономиката и инфлацията. Продължителността на краткосрочния хоризонт варира в зависимост от условия като причина, размер и устойчивост на отклонението на инфлацията от целевото равнище. Що се отнася до определянето на инфлационната цел, в прегледа на стратегията през 2021 г. бе установено, че ценова стабилност се поддържа най-добре, като се преследва симетрична инфлационна цел от 2% в средносрочен план.^[5] Наличието на такава количествена цел осигурява ясна котва на инфлационните очаквания, а това е от решаващо значение за поддържането на ценова стабилност. Всъщност множеството инфлационни очаквания остават като цяло стабилизирани около 2% въпреки неотдавнашния период на много висока инфлация. Това показва, че целта на ЕЦБ се радва на разбиране и доверие.

Що се отнася до призива ЕЦБ да преразгледа и да усъвършенства из основи своите модели, които използва в изготвянето на паричната политика, важно е да се изтъкне, че ЕЦБ непрестанно ги подлага на преглед и актуализация.^[6] ЕЦБ прилага в прогнозите си широк спектър от модели. В тях се използва информация от наблюдавани емпирични закономерности в данните, допълнена от експертна преценка и анализ на рисковете. Това е подходът, който ЕЦБ прилага от 25 години. Той се е доказал като надежден начин да се съчетаят допълващи се алтернативни инструменти, които могат да бъдат адаптирани гъвкаво към непредвидени събития и нови предизвикателства. Например след световната финансова криза инструментите на ЕЦБ бяха лесно разширени с нестандартни мерки по паричната политика. Освен това ЕЦБ е внасяла корекции в моделите си и постоянно ги усъвършенства, така че да отчитат по-добре свързаните с климата рискове. Целта е тя да може например да оцени последствията от сериозни промени в температурите или средносрочните ефекти от данъчното облагане на въглеродните емисии. Освен това прегледите и разширенията на моделите се извършват своевременно, така че да се вземат предвид извънредните събития и тенденции от 2020 г. насам. Това включва епидемиологични фактори през пандемията и разпада на енергийния сектор и производствените структури след избухването на войната на Русия срещу Украйна. Наблюдаваните през последните години сътресения са без прецедент досега и неизбежно водят до по-големи грешки в прогнозите на всички институции.^[7] ЕЦБ ще преразгледа по-обстойно моделите си, ако се очертае по-ясна картина дали тези сътресения са променили из основи структурата на икономиката. Дотогава най-надеждният начин за справяне с несигурността е да се използва комплекс от модели.

Що се отнася до призива да анализира определящите инфлацията фактори, свързани с търсенето и предлагането, ЕЦБ извършва пространни анализи.^[8] Проучванията показват, че неотдавнашното повишаване на инфлацията първоначално е било обусловено главно от фактори от страна на предлагането. Те включват по-специално динамиката на енергийните пазари. Други двигатели обаче са динамиката на цените на суровините и въздействието от затрудненията във веригите на доставка в световен план, както и свързаният с пандемията недостиг на работна ръка. Все пак с течение на времето сътресенията от страна на предлагането отслабнаха, а относителното значение на факторите от страна на търсенето се увеличи. Това важи особено за сектора на услугите, където латентното търсене доведе до значителни увеличения на цените след премахването на свързаните с пандемията ограничения (например в секторите на отдиха и пътуванията).

2 Финансова стабилност

Що се отнася до призива ЕЦБ да наблюдава положението с необслужваните кредити (НОК), упражняването на наблюдение над качеството на активите на банките е неделима част от извършваните редовно от нея оценки на финансовата стабилност. Финансовата стабилност е предпоставка за ценова стабилност. По-специално, ниско качество на активите може да влоши капацитета на банките за посредничество и да навреди на финансовата стабилност. ЕЦБ представя своите оценки на финансовата стабилност в шестмесечния си „Преглед на финансовата стабилност“, който включва анализ на динамиката на качеството на активите. В изданието от ноември 2023 г. заключението е, че по-високите разходи за обслужване на дълга все повече затрудняват задлъжнелите предприятия, домакинства и държави, макар че въздействието от затягането на финансовите условия тепърва предстои да се прояви в пълна степен.^[9] Отбелязва се, че съотношението на НОК на банките е намалявало в течение на няколко години след създаването на единния надзорен механизъм (ЕНМ). Съобщава се, че през първата половина на 2023 г. то се е стабилизирало около най-ниските стойности за няколко години, като се зараждат признаци на нарастващи загуби по някои кредитни портфейли.^[10] Експертите на ЕЦБ продължават да анализират тенденциите в политиките и предлагат съвети относно политиките за справяне с НОК от макропруденциална гледна точка. Това допълва работата на ЕНМ, която подхожда от микропруденциална гледна точка.

3 Съображения в паричната политика, свързани с изменението на климата

Що се отнася до оценката до каква степен изменението на климата е възможно да засяга способността ѝ да поддържа ценова стабилност, ЕЦБ продължава да включва съображения, свързани с изменението на климата, в своите експертни макроикономически прогнози и усъвършенства основните си макроикономически модели, така че да бъдат взети предвид политиките за редуциране на ефектите. Това ѝ помогна да оцени различни рискове. От една страна, тя разглежда физическите рискове от изменението на климата и увреждането на екосистемите. От друга страна, тя анализира свързаните с прехода рискове от преминаването към въглеродно неутрална икономика или от регулаторни промени, ограничаващи използването на природни ресурси. Що се отнася до физическите рискове, ЕЦБ продължава да оценява въздействието на екстремни метеорологични явления върху инфлацията.^[11] Тя въвежда в употреба иновативни техники за моделиране, за да изследва как да включи тези ефекти в макроикономическите прогнози. Освен това ЕЦБ работи по адаптиране на структурните модели и инструментите с динамични редове, за да оцени въздействието на тежки и сложни физически промени в климата върху инфлацията и реалната икономика. Те трябва да се оценяват на съвкупно и на секторно равнище. Що се отнася до свързаните с прехода рискове, ЕЦБ се стреми да разполага с най-съвременни модели, които анализират макроикономическите ефекти от политиките за преход във връзка с изменението на климата. Например, такива модели могат да измерят въздействието от зелените дискреционни фискални политики върху растежа и инфлацията в краткосрочен план и въздействието от политиките на ЕС в средносрочен план.^[12] Този вид анализи дават на ЕЦБ по-добра възможност да включи въздействието от политиките за редуциране на ефекта от климатичните промени в експертните макроикономически и фискални прогнози, а също и в макроикономическите модели. В перспектива новият план за климата и природата 2024–2025 г. задава усилията на ЕЦБ да продължи да изследва още начини, по които свързаните с природата рискове се отразяват на икономиката и финансовата система.^[13] Това ще допринесе допълнително за по-задълбоченото опознаване на възможните последици за ценовата стабилност от изменението на климата и от влошаването на състоянието на природата.

Що се отнася до призива да предприеме действия във връзка с нарушенията на пазара, зачитайки принципа на пазарна неутралност, ЕЦБ ще продължи да спазва принципа от Договора за „отворена пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите“. Пазарната неутралност е по-скоро оперативен инструмент, а не правно изискване. Тя може да допринесе за това интервенциите на ЕЦБ на пазара да съответстват на принципа за отворена пазарна икономика. ЕЦБ може обосновано да се отклони от пазарната неутралност, за да изпълни целите си и да спази съответните принципи от Договора. Така например в съответствие с пътната карта на ЕЦБ във връзка с климата от 2021 г.^[14] Управителният съвет реши да преориентира наличностите от корпоративни облигации към емитенти с по-добри резултати по отношение на климата, считано от 1 октомври 2022 г., посредством реинвестирането на погашения. Това беше необходимо, за да се преодолее изкривяването по отношение на въглеродните емисии в портфейла от корпоративни облигации и произтичащото от него натрупване на климатични рискове в баланса на Евросистемата. Освен това по този начин ЕЦБ получи възможност да действа и в съответствие с второстепенната си цел. Засега резултатите са обещаващи. Среднопретеглените въглеродни емисии на потока от покупки на корпоративни облигации от ЕЦБ намаляха с над 65% през първата година след преориентирането на реинвестициите, т.е. от октомври 2022 г. до октомври 2023 г. ЕЦБ очаква декарбонизацията на нейните портфейли от корпоративния сектор да продължи през 2024 г. с темп, подкрепящ целите на Парижкото споразумение.

Що се отнася до екосъобразни целеви операции по дългосрочно рефинансиране и подобни инструменти, в рамките на мандата си Управителният съвет е решен да подлага на редовен преглед инструментите си с оглед на второстепенната цел, без да се засяга ценовата стабилност. В прегледа на стратегията си през 2021 г. ЕЦБ разгледа възможността за операции по рефинансиране с екологична цел. Такива операции биха стимулирали банките да увеличат екологосъобразното си кредитиране, например ако за това им бъде предложена отстъпка от лихвения процент. В прегледа обаче бяха установени сериозни предизвикателства, които продължават да съществуват и сега. Те са свързани с обхвата и качеството на данните, определянето на подходящи критерии за екологични цели и процесите и капацитета за проверка. Последните прегледи на други мерки по плана за климата и природата доведоха до по-изразено ориентиране на покупките на корпоративни активи съобразно климата. Освен това се стигна до заключението, че прилаганото към обезпеченията дисконтиране предпазва в достатъчна степен от свързани с климата финансови рискове.^[15] ЕЦБ продължи да работи по прилагането на мярка за ограничаване на дела на активи, емитирани от субекти с висок въглероден отпечатък, които могат да бъдат предоставяни като обезпечение, когато банките заемат средства от Евросистемата. Освен това ЕЦБ ще проучи – в рамките на мандата си – възможността за по-нататъшно включване на съображения, свързани с изменението на климата, в инструментите и портфейлите по паричната политика. Този ангажимент намира отражение и в приетите неотдавна промени в оперативната ни рамка за провеждането на паричната политика.^[16]

Що се отнася до работата по свързаните с климатичния риск стрес тестове, ЕЦБ ще продължи да изпълнява активна роля в тази област. ЕЦБ задълбочи още повече познанията си за използването на сценариен анализ за оценка на финансовите рискове, произтичащи от изменението на климата. Наред с всичко останало, тя председателства работно направление по разработване и анализ на сценарии в Мрежата за по-зелена финансова система.^[17] В провежданите от ЕЦБ климатични стрес тестове се оценява устойчивостта към свързан с прехода риск и физически риск. Тези стрес тестове се извършват за нефинансови предприятия и банки в еврозоната, както и за собствения баланс на Евросистемата. Те се основават на съчетание от прогнози от Общата кампания за макроикономически прогнози и сценарии, разработени от Мрежата за по-зелена финансова система. В тях се прилагат редица допускания за бъдещите политики по отношение на климата. Вторият централизиран климатичен стрес тест на ЕЦБ за цялата икономика показа, че ако се действа незабавно и решително, това ще донесе значителна полза за икономиката и финансовата система на еврозоната. Това не само би запазило оптималния курс на нулеви нетни емисии, ограничавайки физическото въздействие от изменението на климата в дългосрочен план, но и би ограничило финансовия риск.^[18] При такъв сценарий рискът за финансовата стабилност би бил ограничен, стига предприятията и домакинствата да могат да финансират по организиран начин екологосъобразните си инвестиции. Освен това в момента ЕЦБ участва в климатичен стрес тест „Подготвени за цел 55“ заедно с европейските надзорни органи и Европейския съвет за системен риск. Целта е да се оцени устойчивостта на финансовия сектор в съответствие с пакета „Подготвени за цел 55“. Планът е този еднократен тест да бъде завършен през първото тримесечие на 2025 г. Той е насочен към финансовата система на ЕС като цяло и подлага на оценка устойчивостта ѝ при един базов и два утежнени сценария, завършващи през 2030 г.

Що се отнася до призива в резолюцията да бъдат предприети действия във връзка с всякакви опасения за идеологическа пристрастност в ЕЦБ, особено по отношение на политиките, свързани с изменението на климата, ЕЦБ цени многообразието на идеите, провежда дейностите си на фактологична основа и ще продължи да работи съгласно компетенциите, които са ѝ възложени по силата на Договорите. Многообразието и приобщаването са дълбоко присъщи на културата на работа в ЕЦБ. Тя е решена да насърчава приобщаваща работна среда без каквато и да е форма на дискриминация. Тази визия е изложена в междуинституционалната харта за многообразие и приобщаване.^[19] В нея се изтъква както ангажиментът на ЕЦБ да насърчава работна среда, основана на уважение и достойнство, така и фактът, че многообразието и приобщаването на работното място повишават ефективността и устойчивостта на организациите. Работата на ЕЦБ по паричната политика се определя от нейната основна цел – ценова стабилност. За да я постигне, ЕЦБ трябва да отчита рисковете, свързани с климата и природата, доколкото това е необходимо за поддържането на ценова стабилност и провеждането на паричната политика. Освен това, в съответствие с второстепенната ѝ цел и без да се накърнява първостепенната, тя е задължена да подкрепя общите икономически политики на Съюза, за да допринесе за постигането на неговите цели. ЕЦБ е решена да изпълнява ролята си в рамките на своя мандат и в съответствие с правото на ЕС. Институциите, които имат компетентността да определят тези общи политики, са изтъквали, че предприемането на мерки по отношение на изменението на климата е приоритетна задача и в икономическите политики на Съюза.

4 Цифрово евро

Що се отнася до твърдението, че цифровото евро не трябва да замени парите в брой, трябва да зачита неприкосновеността на личния живот на гражданите и предприятията и не трябва да застрашава финансовата стабилност, ЕЦБ потвърждава отново ангажимента си да продължи да осигурява пари в брой, разработвайки същевременно цифрово евро с високо равнище на защита на неприкосновеността на личния живот и предпазни мерки за трансмисионния механизъм на паричната политика и за финансовата стабилност. ЕЦБ приветства законодателните предложения на Европейската комисия в Законодателния пакет за единната валута. Когато влязат в действие, те ще гарантират, че в условията на все по-цифровизиран свят вариантът за плащане с публични пари ще продължи да бъде винаги достъпен – под формата и на пари в брой, и на цифрово евро.^[20] Вместо да замени парите в брой, цифровото евро би ги допълнило. То би съществувало успоредно с тях в отговор на засилващото се предпочитание на гражданите да извършват цифрови плащания, които да са бързи и сигурни.^[21] То би представлявало електронна форма на еврото в брой, пренасяйки характеристиките на парите в брой в цифровата епоха. Цифровото евро ще бъде разработено по такъв начин, че да осигурява по-високо равнище на защита на неприкосновеността на личния живот в сравнение с други цифрови платежни средства, и ще има редица предпазни механизми, които да защитават трансмисионния механизъм на паричната политика и финансовата стабилност.^[22] По-специално, наличностите от цифрово евро няма да се олихвяват и ще има ограничения на количеството цифрово евро, което гражданите могат да държат. ЕЦБ ще работи с банките и другите участници на пазара при създаването на аналитичната методология за определяне на граница на наличностите.

Що се отнася до забележката, че въвеждането на цифровото евро зависи от решение на Европейския парламент и Съвета като съзаконодатели, ЕЦБ повтаря, че евентуалното решение на Управителния съвет за емитиране на цифрово евро ще бъде взето едва след приемането на такъв правен акт. Широката политическа подкрепа за цифровото евро ще бъде от решаващо значение за Евросистемата, когато се взема решението дали то да бъде емитирано. ЕЦБ е решена да продължи да работи в тясно сътрудничество с европейските институции и органи по проекта за цифрово евро. Възможности за това ще има на редовните публични представяния в Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, включително след приключването на законодателните разисквания. Всъщност в предложението на Комисията относно цифровото евро се посочва, че ЕЦБ ще докладва редовно за напредъка по проекта. Освен това ЕЦБ е готова да предостави техническа информация в подкрепа на законодателната работа и да допринесе за навременното приемане на регламента.

5 Криптоактиви и киберсигурност

Що се отнася до риска от кибератаки, ЕЦБ изтъква, че запазва силната си бдителност към потенциални кибератаки, наблюдава внимателно възможните заплахи и приспособява при необходимост защитните си мерки в тясно сътрудничество с Европейската система на централните банки и институциите от ЕНМ, както и с други институции, органи и агенции на ЕС. Що се отнася до услугите в TARGET^[23], които осигуряват свободното движение на пари, ценни книжа и обезпечения в цяла Европа, националните централни банки (НЦБ), които предоставят тези услуги, следят бдително за своята сигурност и устойчивост. Те наблюдават внимателно и предприемат последващи действия по всички възникнали заплахи. Въведени са строги мерки за киберсигурност и те се подлагат редовно на преглед. Винаги, когато е необходимо, се вземат решения за допълнителни мерки, за да бъдат системите достатъчно защитени. В рамките на Стратегията на Евросистемата за киберустойчивост на инфраструктурите на финансовите пазари ЕЦБ съвместно с НЦБ от еврозоната е въвела множество инициативи. Тяхната цел е да се засили киберсигурността на субектите, като централните банки изпълняват ролята на контролен орган или на катализатор. Така например ЕЦБ координира и прилага рамката TIBER-EU^[24], която дава възможност да се провеждат по контролиран начин сложни и задълбочени тестове. ЕЦБ също така подложи на оценка поднадзорните лица спрямо редица изисквания с цел непрекъснато да подобрява тяхната киберустойчивост. За да катализира публично-правните инициативи по стратегически теми в областта на киберсигурността, ЕЦБ председателства Съвета за еврокиберустойчивост – дискусионен форум на общоевропейските инфраструктури на финансовите пазари, техните доставчици на критично важни услуги и публичните органи. Той въведе Инициатива за киберинформация и споделяне на разузнавателни данни с цел да се обменят разузнавателни данни и най-добри практики. Освен това ЕЦБ участва в разисквания с други създатели на политики в ЕС и на международно равнище.

Що се отнася до наблюдението на новите видове цифрови активи, като криптоактивите, и свързаните с това рискове по отношение на киберсигурността, изпирането на пари, данъчните измами, финансирането на тероризма и други престъпни дейности, свързани с анонимността, предоставяна от криптоактивите, ЕЦБ продължава да следи внимателно тенденциите в света на криптоактивите и да подлага на оценка съответните рискове. Тя продължава да говори открито за рисковете, свързани с криптоактивите, и нейните експерти дават принос в техническите разисквания на политиките относно начина да се наблюдават тези рискове.^[25] Наред с това ЕЦБ участва в наблюдението и анализа на рисковете, свързани с криптоактивите, на равнище ЕС и на международно равнище.^[26] Като част от надзорната си функция тя контролира и наблюдава платежните схеми и механизми и редовно следи съответните дейности в криптоактиви. Това наблюдение обхваща токените за цифрови плащания, достигнали определено ниво на значимост за еврозоната. Освен това ЕЦБ съдейства на европейските надзорни органи в подготвянето на регулаторни технически стандарти за привеждане в действие на новия специален режим за пазарите на криптоактиви съгласно предложението за Регламент относно пазарите на криптоактиви. ЕЦБ следи внимателно финализирането на новата рамка на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тя очаква да приветства новия Орган за борба с изпирането на пари във Франкфурт и да установи с него тясно сътрудничество. Освен това ЕЦБ продължава да наблюдава внимателно разискванията по регламент относно виртуалните активи в рамките на Специалната група за финансови действия. И накрая, ЕЦБ участва в редица международни органи за стандартизация. По този начин тя продължава да допринася за разработването на международни стандарти за справяне с рисковете, свързани с криптоактивите и техните доставчици, включително рисковете, произтичащи от връзките им с финансовия сектор.

6 Отчетност, прозрачност и други аспекти

Що се отнася до акцента в резолюцията върху поддържането на отчетността и прозрачността на ЕЦБ пред Европейския парламент, ЕЦБ придава голямо значение на своите отношения с Европейския парламент, пред който има задължение да се отчита, и възнамерява да продължи да публикува писмени отговори като част от резолюцията относно годишния ѝ доклад. Отношенията с Европейския парламент се развиха с течение на времето в отговор на исканията за по-голяма отчетност и прозрачност. ЕЦБ се е ангажирала да усъвършенства непрекъснато тези рамки, за да осигури по-нататъшната им ефективност и целесъобразност. В израз на конструктивните взаимоотношения между институциите през 2023 г. ЕЦБ и Европейският парламент подписаха размяна на писма, с които се структурират практиките им за взаимодействие в областта на централнобанковото дело.^[27] Като част от тези договорености ЕЦБ възнамерява да продължи да предоставя подробни отговори по резолюцията на Парламента относно нейния годишен доклад за предходната година. Отговорите се публикуват на уебсайта на ЕЦБ заедно с годишния доклад. Това подчертава усилията на банката за отчетност и прозрачност. По принцип тя оценява не само контрола, но и поуките от взаимодействието с Европейския парламент. Освен това ЕЦБ приветства тези възможности да обясни по-ефективно своите политики пред избраните представители и гражданите. Тя ще продължи да отговаря на такива искания за обяснение от страна на Европейския парламент и ще се стреми да усъвършенства взаимодействието си с неговите членове в съответствие с разпоредбите на първичното право на ЕС.

Що се отнася до искането да посвети специална глава в годишния си доклад за разясняване на това как е тълкувала второстепенните си цели и какви действия е предприела във връзка с тях, ЕЦБ отбелязва, че в годишния доклад за 2023 г. е включено специално каре, в което се обяснява как се отчита второстепенната цел при провеждането на паричната политика и отчитането на дейността. Без да се засяга ценовата стабилност, в решенията си по паричната политика Управителният съвет взема предвид съображения, свързани с второстепенната цел. Второстепенната цел е посочена изрично в стратегията на паричната политика на ЕЦБ. Това беше отбелязано и в отговорите на резолюцията на Европейския парламент по годишния доклад на ЕЦБ за 2021 г. Ако две конфигурации на инструментариума са еднакво продуктивни и не противоречат на ценовата стабилност, когато приспособява инструментите на паричната си политика, Управителният съвет избира конфигурацията, която най-добре подкрепя общите икономически политики в Съюза, свързани с растежа, заетостта и социалното приобщаване, и която, с оглед да се допринесе за по-широките цели на Съюза, защитава финансовата стабилност и спомага за редуциране на въздействието от изменението на климата. В карето в годишния доклад за 2023 г. се описва по-подробно как ЕЦБ предоставя информация за действията си по второстепенната цел. Темата се засяга и в пресконференциите на банката, съобщенията за заседанията по паричната политика и редица други публикации. И накрая, в карето се описва подробно къде в годишния доклад се отчитат решенията по паричната политика и къде се намират релевантните за второстепенната цел анализи.

Що се отнася до искането да отчита по-добре и да зачита прерогативите на Европейския парламент в бъдещите процедури по назначаване, особено във връзка с единния надзорен механизъм, ЕЦБ потвърждава, че отдава голямо значение на мнението на Европейския парламент и зачита изцяло ролята му в тези процедури. Процедурата за избор на председател на Надзорния съвет на ЕЦБ беше строга и прозрачна при пълно зачитане на всички приложими разпоредби. Съответно ЕЦБ предложи окончателен кандидат и Европейският парламент реши да го одобри. Процесът е описан в Регламента за ЕНМ^[28], в междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и Европейската централна банка относно практическите условия и ред за упражняването на демократичната отчетност и надзора над изпълнението на задачите, възложени на ЕЦБ в рамките на ЕНМ^[29], и в Меморандума за разбирателство между Съвета на Европейския съюз и ЕЦБ относно сътрудничеството по процедурите, свързани с ЕНМ^[30].

Що се отнася до призива допълнително да укрепи своята комуникация относно целите на политиката на централните банки и реакцията при кризи, ЕЦБ се стреми непрекъснато да обновява и приспособява комуникацията си към променящата се медийна и комуникационна среда, за да осигури ефективно предаване на своите послания. Особено във време, когато високите цени са основен проблем за европейските граждани, ЕЦБ се стреми да достигне до аудитория, надхвърляща кръга на специалистите. Банката използва в комуникациите си разнообразни нови формати, за да изтъква отново и отново основната си цел – да понижи обратно инфлацията. Последните данни, например от проучването на ЕЦБ за потребителските очаквания, потвърждават, че телевизията, радиото и другите медии, които са от интерес за широката общественост, продължават да бъдат важни канали за постигането на тази цел.^[31] Ето защо представителите на ЕЦБ продължават да полагат усилия да присъстват в тях и в други средства за комуникация. Например в новаторския формат ЕЦБ за гражданите се обяснява политиката на банката, какво е предприела тя по отношение на неотдавнашното рязко покачване на инфлацията и какви са основанията за решенията ѝ. Стремим се да достигнем до по-широката общественост и да спомогнем за по-добро познаване и разбиране на политиките и целите на ЕЦБ. Особено в моменти на криза тази информация остава ключова за повишаване на ефективността на паричната политика и укрепването на доверието в централната банка.

Що се отнася до предложението да създаде служба за вътрешна оценка за последваща оценка на нейните решения в областта на политиката, ЕЦБ е решена да спазва най-високи стандарти при определянето на политики и извършва широк спектър от оценки на собствените си анализи и решения. Тя провежда редовно целеви прегледи на политиките си. Например на 13 март 2024 г. Управителният съвет завърши преглед на оперативната рамка за насочване на краткосрочните лихвени проценти.^[32] Освен това през 2003 г. и отново през 2020–2021 г. ЕЦБ проведе прегледи на стратегията. В тях множество различни звена в организацията участваха в оценката на целесъобразността на стратегията на паричната политика. В прегледа през 2020–2021 г. участва и обществеността. Както беше съобщено през 2021 г., занапред ЕЦБ възнамерява да провежда периодично прегледи на стратегията на паричната си политика. Следващата оценка е предвидена за 2025 г. Освен това ЕЦБ е обект на разнообразни външни, еднократни или систематични последващи оценки от страна на академичната общност, неправителствени организации и други институции. Така разработването и провеждането на паричната политика непрекъснато са обект на разисквания и спорове. Те се подлагат на оценка в научни разработки, включително изготвяните преди редовните обсъждания на паричната политика в Комисията по икономически и парични въпроси. Обсъждат се и на конференции, организирани както от ЕЦБ, така и от външни организации. ЕЦБ ще продължи да обмисля как да усъвършенства последващата оценка на политиките ѝ. Целта е да се увери, че те са в съответствие с най-добрите практики в общността на централните банки.

Що се отнася до призива да помисли как да се подсили международната роля на еврото с оглед на повишаване на неговата привлекателност като резервна валута, ЕЦБ изтъква отново, че международната роля на еврото се опира на първо място на по-задълбочен и по-завършен икономически и паричен съюз (ИПС), включително напредък в съюза на капиталовите пазари и доизграждане на банковия съюз, на фона на прилагане на добри икономически и фискални политики в еврозоната. ЕЦБ подчертава, че са необходими по-нататъшни усилия за доизграждането на икономическия и паричен съюз, и подкрепя тези политики. По-нататъшното развитие на европейската икономическа и финансова интеграция е отговорност на съзаконодателите. От решаващо значение ще бъде да се засили устойчивостта на международната роля на еврото в една потенциално по-фрагментирана световна икономика. Силните икономически показатели, включително устойчивите равнища на дълга, са важни определящи фактори за международните валути. Привлекателността на дадена валута в световен мащаб зависи в решаваща степен от предвидимостта и стабилността. Същевременно за статута на международна валута е важна и инфлацията. ЕЦБ е все така решена да поддържа ценова стабилност в средносрочен план. Тя ще продължи да наблюдава международната роля на еврото и да публикува анализите си в съответните доклади.^[33]

7 Институционални въпроси на ЕЦБ

В отговор на призива да продължи да работи за укрепване на равните възможности за всички полове в своята структура, ЕЦБ изтъква ангажимента си да подобри и поддържа по-голямо равновесие между половете в банката, като същевременно приветства многообразието и приобщаването в целия им спектър. През последните години ЕЦБ запази стратегическия си акцент върху равнопоставеността на половете посредством специална стратегия за периода 2020–2026 г. и цели по отношение на равнопоставеността на половете до 2026 г.^[34] В края на декември 2023 г. разпределението по пол на служителите в ЕЦБ остана относително балансирано – 46% жени и 54% мъже. Делът на жените достигна 39% във висшето ръководство и 33% от всички ръководни длъжности. Това е особено важно за изграждането на модели за подражание и на възможности за менторство. Неравнопоставеността между половете на равнища експерт и ръководител на екип продължава да бъде предизвикателство – жените на такива длъжности са съответно само 43% и 36%. На равнище анализатор делът на жените продължава да нараства, като жени заемат 56% от тези длъжности. Така нараства потенциалната група от жени, които могат да имат кариерно развитие. Въведени са редица мерки, за да се осигурят равни възможности за всички полове и много други измерения на човешката идентичност. Те включват приобщаващи длъжностни характеристики, многообразие в комисиите за оценка на кандидатите, целеви контакти с недостатъчно представени групи на специализирани кариерни изложения,^[35] специална стипендия за жени и програма „Жените – лидери“. Освен това ЕЦБ предлага програми за менторство, които дават възможност за избор на акцент върху определени измерения на многообразието, гъвкави схеми на работа, достъпност и разумни улеснения за колеги със специфични потребности. В доразработването и прилагането на тези мерки ЕЦБ и дирекцията за човешки ресурси си партнират с посланици на многообразието от различни структурни звена и с мрежата за многообразие, в която водеща роля играят служителите. ЕЦБ ще продължи да прилага стратегията си за равнопоставеност на половете, възприемайки холистично многообразието и приобщаването. При това тя се стреми да даде на всеки колега възможност да прояви в работата пълния си потенциал.

Графика 1

Разпределение на нашите служители и стажанти по пол

(проценти от работната сила по категория възнаграждение)

Що се отнася до призива редовно да преразглежда етичната си рамка, ЕЦБ потвърждава, че такава е нейната практика. Тя припомня, че след усъвършенстването на Насоките за етично поведение за Евросистемата и ЕНМ^[36] етичната рамка за служителите на ЕЦБ е в процес на преразглеждане. Прегледът има за цел да приведе правилата за служителите на ЕЦБ в съответствие с актуалните стандарти за поведение и почтеност, посочени в Насоките. След като приключи сегашния преглед на етичната рамка за служителите, ЕЦБ ще информира Европейския парламент за резултата. ЕЦБ отбелязва, че от 1 януари 2023 г. за високопоставените длъжностни лица в банката се прилагат засилени правила за частните финансови сделки.^[37] Новите правила подобряват значително предишния режим, като осигуряват допълнителни предпазни механизми и въвеждат редовно наблюдение на съответствието. Така те осигуряват и занапред мястото на ЕЦБ сред водещите институции по отношение на етичното поведение и почтеността в Европа и в света.

Що се отнася до призива за привеждане на вътрешната рамка на ЕЦБ за подаване на сигнали за нередности в съответствие с Директивата на ЕС за лицата, сигнализиращи за нередности, ЕЦБ отбелязва, че адресати на директивата са държавите членки на ЕС и тя се прилага, когато длъжностни лица и други служители подават сигнали за нарушения, извършени в работен контекст извън техните трудови правоотношения с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.^[38] Независимо от това, както вече беше посочено^[39], рамката на ЕЦБ^[40] е съгласувана напълно с принципите на директивата. Тя осигурява лесен за използване инструмент, позволяващ да се съобщава анонимно за нередности, както и строги правила за защита на сигнализиращите лица от ответни действия. През 2023 г. – третата пълна година от функционирането на инструмента – през него бяха подадени над половината сигнали за нередности в ЕЦБ, предимно анонимно.