Предговор

За икономиката на еврозоната 2015 г. беше година на възстановяване. Инфлацията обаче запази низходящата си тенденция. При тези условия ключов въпрос за еврозоната през 2015 г. беше засилването на доверието –доверието на потребителите, за да нарасне потреблението; доверието на предприятията, за да се възобновят наемането на работна ръка и инвестициите; и доверието на банките, за да се увеличи отпускането на кредити. Това беше от съществено значение за подпомагане на възстановяването и осигуряване на връщането на инфлацията към целевото равнище под, но близо до 2%.

С напредването на годината действително започна да се забелязва укрепване на доверието. Вътрешното търсене замести външното като двигател на растежа, подпомогнато от нарастващото доверие на потребителите. Кредитната динамика започна да се подобрява за еврозоната като цяло. Продължи да се увеличава заетостта. А страховете от дефлация, които бяха обхванали еврозоната в началото на 2015 г., се разсеяха напълно.

Както описваме в тазгодишния Годишен доклад, ЕЦБ допринесе за това подобряване на условията по два основни начина.

Първият и най-важен е посредством нашите решения по паричната политика. През годината ние предприехме решителни действия, за да отблъснем заплахите за ценовата стабилност и да гарантираме закотвяне на инфлационните очаквания. Това започна през януари с решението ни да разширим програмата за закупуване на активи. Продължи с различните корекции на програмата през годината, като например разширяването на списъка с емитенти, чиито ценни книжа са допустими за закупуване. И завърши с решението ни от декември да понижим допълнително лихвения процент по депозитното улеснение до още по-ниско отрицателно равнище и да рекалибрираме покупките на активи.

Тези мерки се оказаха ефикасни. Условията за финансиране бяха облекчени значително, като лихвените проценти по банковите кредити в еврозоната спаднаха с около 80 базисни точки от средата на 2014 г. насетне. Като отражение това е еквивалентно на еднократно понижаване на лихвените проценти със 100 базисни точки при нормални условия. Растежът и инфлацията също бяха повлияни благоприятно. Според оценката на експерти на Евросистемата, без програмата за закупуване на активи (включително пакета от мерки от декември) инфлацията щеше да бъде отрицателна през 2015 г., с повече от половин процентен пункт по-ниска през 2016 г. и с около половин процентен пункт по-ниска през 2017 г. Програмата за закупуване на активи ще повиши БВП на еврозоната с около 1,5 процентни пункта през периода 2015–2018 г.

В края на годината рекалибрирахме политиката си поради нови неблагоприятни фактори в глобалната икономика, които влошиха перспективите за инфлацията. Тези неблагоприятни фактори се засилиха в началото на 2016 г. и наложиха по-нататъшно разширяване на мерките в нашата позиция по паричната политика. През март 2016 г. Управителният съвет реши да разшири програмата си за закупуване на активи както по отношение на нейния обем, така и като състав (включвайки за първи път корпоративни облигации), да понижи допълнително лихвения процент по депозитното улеснение, да въведе нова поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране със силни стимули за банките да предоставят кредити, и да засили ориентирите по паричната си политика. Тези решения отново потвърдиха, че дори когато сме изправени пред глобални сили, тласкащи към дезинфлация, ЕЦБ не се примирява с прекомерно ниската инфлация.

Нейният втори принос за доверието през 2015 г. беше да предприеме мерки срещу заплахите за целостта на еврозоната. Тези заплахи бяха свързани главно със събитията в Гърция от първата половина на годината. Несигурността около ангажимента на новото правителство към програмата за макроикономически реформи доведе до това, че и банките, и правителството загубиха достъп до пазара, а вложителите засилиха тегленето на свои средства от банките. Евросистемата осигури на гръцката банкова система спасителен пояс посредством спешната помощ за осигуряване на ликвидност.

ЕЦБ, в съответствие с правилата си, действа напълно независимо. Това означаваше, от една страна, да сме сигурни, че не предоставяме парично финансиране на гръцкото правителство и че отпускаме заеми само на банки, които са платежоспособни и разполагат с достатъчно обезпечение, а от друга страна, да гарантираме, че решенията, които могат да имат мащабни последици за еврозоната, се вземат от легитимни политически органи. Подходът, който следвахме, беше изцяло в рамките на нашия мандат: той беше съобразен със задължението ни по отношение на единната валута, определено от Договора, а ние изпълнявахме това задължение в рамките и разпоредбите на нашия Устав.

Макар че рисковете от съдбоносни събития в крайна сметка бяха предотвратени благодарение на споразумението между Гърция и другите държави от еврозоната относно трета програма, случаят открои уязвимостта на еврозоната и потвърди нуждата от завършване на паричния съюз. За тази цел, като един от така наречените „петима председатели“, през юни 2015 г. аз участвах в изготвянето на доклад, в който се излагаха конкретни предложения за по-нататъшно реформиране на институционалната структура на еврозоната. Ако искаме да постигнем по-стабилен съюз – и да избегнем пренатоварването на централната банка, – тези предложения трябва в крайна сметка да се превърнат в действия.

И накрая, през 2015 г. ЕЦБ укрепи и доверието в собствените си процеси на вземане на решения, засилвайки прозрачността и управлението. През януари започнахме да публикуваме съобщения за заседанията ни по паричната политика. Това даде на външния свят по-ясна представа как протичат разискванията ни. Освен това започнахме да публикуваме решенията за спешна помощ за осигуряване на ликвидност и съответния ѝ обем, както и данни за салдата на ТАРГЕТ2 и графиците на членовете на Изпълнителния съвет. Във време на нестандартна парична политика тези стъпки за увеличаване на прозрачността са от съществено значение за осигуряване на пълната ни отчетност пред обществеността.

Управлението ни също беше подобрено посредством проект, който има за цел да оптимизира функционирането на ЕЦБ с въвеждането на нови задачи и изправянето ни пред нови предизвикателства. През 2015 г. започнахме да изпълняваме някои от препоръките по проекта, например като назначихме за първи път главен директор по услугите, който да допринася за вътрешната организация на банката.

2016 г. ще донесе не по-малко предизвикателства за ЕЦБ. Изправени сме пред несигурност по отношение на перспективите за световната икономика. Изправени сме все така пред дезинфлационни сили. Изправени сме и пред въпроси за посоката, в която върви Европа, и за устойчивостта ѝ срещу нови сътресения. В тези условия нашата посветеност на мандата ни ще продължи да бъде котва за доверието на европейските народи.

Франкфурт на Майн, април 2016 г.

Марио Драги Председател

Икономиката на еврозоната, паричната политика на ЕЦБ и европейският финансов сектор през 2015 г.

Икономиката на еврозоната: ниска инфлация, ниски лихвени проценти

Глобална макроикономическа среда

През 2015 г. особено силно влияние върху икономиката на еврозоната оказаха следните три ключови фактора на международната среда – нарастващи различия в равнището на икономическа активност между страните с развити икономики и тези с възникващи пазари, безпрецедентно вяла динамика на световната търговия и слаб инфлационен натиск в световен мащаб, съпроводен с продължаващ спад на енергийните цени и все още значителен неоползотворен производствен капацитет.

Глобалният икономически растеж остана умерен

През 2015 г. световната икономика продължи постепенно да се възстановява, въпреки че глобалният икономически растеж слабо се забави спрямо предходната година. Незначителното ускоряване на икономическата активност беше изцяло неутрализирано от забавянето на икономиките с възникващи пазари, характеризиращо се със значителни различия по държави и региони. След наблюдаваната през първата половина на годината силна рецесия в някои икономики с възникващи пазари глобалният растеж на БВП остана умерен в ретроспективен план (виж графика 1).

През годината икономическата активност в развитите икономики се запази устойчива в условията на все още нерестриктивни условия на финансиране, укрепване на пазара на труда, ниски цени на петрола и по-малко пречки за намаляване задлъжнялостта на частния сектор и за фискална консолидация. И обратно, темпът на икономически растеж в икономиките с възникващи пазари се забави значително предвид засилилата се несигурност, пречките от структурен характер (например инфраструктурни проблеми, неблагоприятна бизнес среда и недостатъчна конкуренция на трудовите и стоковите пазари) и влошените условия за външно финансиране. В частност, по-ниските цени на борсовите стоки доведоха до рязък спад в страните износителки, докато в страните – вносителки на тези стоки, растежът се запази по-устойчив. Намаляващите цени на борсовите стоки обаче се отразиха като цяло благоприятно върху глобалното търсене, тъй като в страните – вносителки на петрол, беше наблюдавана по-голяма склонност към извършване на разходи, отколкото в страните износителки, макар в някои от случаите положителният ефект върху потреблението да бе по-слаб от очакваното.

Глобалните условия за финансиране останаха като цяло нерестриктивни. Системата на Федералния резерв отложи старта на нормализирането на паричната си политика за края на 2015 г., а централната банка на Япония и ЕЦБ продължиха да провеждат експанзионистична парична политика. Bank of England продължи провежданата от нея парична политика без изменение. Колебливостта на финансовите пазари и нежеланието за поемане на риск се запазиха сравнително слаби през по-голямата част от годината. През третото тримесечие обаче драстична корекция в цените на акциите на китайските фондови пазари доведе до чувствително засилване на колебливостта на пазара. Въпреки ограничените вторични ефекти върху реалната икономика перспективата за задълбочаване на различията между големите развити икономики в позициите по паричната им политика и опасенията на пазарите относно устойчивостта на икономическия растеж в тези с възникващи пазари доведоха до значително понижение на валутните курсове и отлив на капитал в много от тези държави, особено в онези със значителни вътрешни и външни дисбаланси (виж също каре 1).

Безпрецедентно слаба динамика на световната търговия

След три години на слаб растеж на търговията през първото полугодие темпът на прираст на световния внос на стоки и услуги продължи допълнително да се забавя, преди към края на годината да започне постепенно да се възстановява от много ниските си равнища. Като цяло през 2015 г. обемите на световния внос нараснаха на годишна база с едва 1,7% спрямо 3,5% през 2014 г. Подобно на тенденциите в растежа на БВП, икономиките с възникващи пазари бяха основната причина за слабата търговия, макар че в някои развити икономики временно също се наблюдаваше извънредно слаб растеж на търговията.

Прирастът на световния внос беше под дългосрочната си средна за периода от втората половина на 2011 г. насам. Въпреки че тази слабост отчасти се дължи на вялото оживление в световен мащаб и има донякъде цикличен характер, еластичността на световната търговия (т.е. реакцията на прираста на световния внос спрямо растежа на БВП) също бе изключително слаба през изминалите четири години. Макар че за 25 години до 2007 г. търговията нарастваше с темпове, почти двойно по-високи от световния БВП, през последните години те спаднаха под тези на БВП.

Възможните причини за устойчивата слабост на световната търговия са многобройни. От една страна, цикличните фактори включват не само по принцип вяло възстановяващата се глобална икономическа активност, но и променената структура на търсенето на световния БВП, тъй като импортоемките компоненти на търсенето (като инвестициите) бяха особено слаби. От друга страна, съществена роля може да играят и структурни фактори, включително изместването на активността към сектори (като този на услугите) и региони (икономиките с възникващи пазари, по-специално Китай) с по-ниска базисна търговска еластичност и променящо се участие в т.нар. глобална верига на стойността, т.е. в международните стопански връзки.

Ниските цени на енергията се отразиха върху инфлацията в глобален мащаб

Резкият спад през втората половина на 2014 г. в цените на борсовите стоки, и по-специално на енергията, допринесе значително за понижението през 2015 г. в световен мащаб на общата инфлация (виж графика 2). В държавите от ОИСР годишната инфлация намаля до 0,6% (спрямо 1,7% през 2014 г.), а годишната базисна инфлация на ОИСР (без храните и енергията) – съвсем незначително – от 1,8% през 2014 г. до 1,7% през 2015 г. (виж графика 1).

Въпреки че като цяло останаха ниски, цените на петрола през 2015 г. показаха значителна колебливост. Преди това бе наблюдаван продължителен спад от близо 112 щ.д. за барел през юни 2014 г. до 46 щ.д. в средата на януари 2015 г. След временно поскъпване до май 2015 г. през втората половина на годината цените на петрола се понижиха поради продължаващото свръхпредлагане на петрол на световния пазар. Страните – членки на ОПЕК, поддържаха производството си с почти рекордно високи темпове, макар че нарастването на петролодобива извън ОПЕК леко се забави през второто полугодие. В частност, по-ниските цени и намалелите инвестиции предизвикаха забавяне в значителния все още добив на шистов нефт в САЩ, което доведе до известно отслабване на свръхпредлагането. През 2015 г. в условията на по-ниски цени търсенето на суров петрол се увеличи, но остана твърде слабо в сравнение с предлагането.

Цените на непетролните суровини продължиха да се понижават поради фактори, свързани както с предлагането, така и с търсенето. По-слабото световно търсене, особено от страна на Китай, която е основният генератор на търсенето на редица метали, допълнително засили натиска за понижаване цените на непетролните суровини. По-ниските цени на храните се дължаха главно на по-голямото предлагане. Като цяло в доларово изражение през 2015 г. цените на храните се понижиха с 18%, а цените на металите – със 17%.

Нещо повече, бавното наваксване на изоставането в производството на развитите икономики и увеличаването на това изоставане в редица икономики с възникващи пазари доведе до наличието на значителни свободни производствени мощности, което оказва допълнителен натиск за понижаване на инфлацията в световен мащаб. На ниво отделна държава силно отражение върху инфлацията оказа и динамиката на валутните курсове. Поскъпването на щатския долар и британската лира в началото на годината оказа допълнителен натиск за намаляване на инфлацията в съответните държави, докато в някои икономики с възникващи пазари, като Русия, Бразилия и Турция, натискът за увеличение на инфлацията се дължеше на значителното обезценяване на техните валути.

Хетерогенна динамика на растежа в големите икономики

В САЩ икономическата активност през 2015 г. остана устойчива, като растежът на БВП в реално изражение възлезе средно на 2,4% и се запази непроменен спрямо предходната година. След известно забавяне в началото на годината, дължащо се на фактори с временен характер, като лоши метеорологични условия и прекъсвания на пристанищния трафик, растежът на БВП през второто и третото тримесечие беше твърде значителен и се дължеше главно на крайното вътрешно търсене, докато приносът на нетния износ беше отрицателен. През четвъртото тримесечие икономическата активност отново се забави. Разходите за частно потребление останаха високи на фона на все още нерестриктивните условия за финансиране, по-ниските цени на петрола, подобрените бюджети на домакинствата и по-високото доверие на потребителите. Базовата инерция на пазара на труда също остана силна, като равнището на безработица продължи да намалява до 5,0% в края на годината. Предвид резкия спад в цените на енергията и поскъпването на щатския долар от средата на 2014 г. инфлацията остана извънредно ниска през цялата 2015 г. Годишната ИПЦ инфлация възлезе средно на 0,1% спрямо 1,6% през 2014 г., а базисната ИПЦ инфлация (без храните и енергията) се запази като цяло непроменена на равнище от 1,8%.

През по-голямата част от годината паричната политика беше силно нерестриктивна. С времето прогнозите за лихвения процент на Федералния комитет на САЩ по операциите на открития пазар и лихвите по фючърсите за федерални фондове се движеха надолу, а очакванията за повишаване на лихвените проценти се изместиха в по-далечното бъдеще. През декември 2015 г. Федералният комитет на САЩ по операциите на открития пазар реши да повиши целевия лихвен процент по федералните фондове до 0,25–0,50%, като това бе първото увеличение на лихвения процент за период от над девет години. Фискалната позиция беше като цяло неутрална през бюджетната 2015 г. при слабо намаление на бюджетния дефицит до 2,5% от БВП, което беше най-ниското му равнище от 2007 г. насам.

В Япония растежът на реалния БВП остана колеблив през годината. След значителното си ускоряване в началото на годината икономическата активност през второто тримесечие временно отслабна, а през второто полугодие, макар и по-слаб, растежът отново стана положителен. Наблюдаваното оживление бе резултат от нарастването на частното потребление и износа. Реалният БВП се увеличи средно с 0,7% през 2015 г. и отбеляза слабо ускоряване спрямо 2014 г., когато Япония преживя силна рецесия поради повишаване на ставките по ДДС. Затихването на базовите ефекти от увеличаването на този данък също доведе до забавяне на инфлацията средно до 0,8% (спрямо 2,7% през 2014 г.). Ето защо, въпреки че централната банка на Япония продължи да изпълнява програмата си за количествено и качествено смекчаване на провежданата от нея парична политика, инфлацията все още остава доста под целевото равнище от 2%, макар че базисната инфлация през годината показваше признаци за повишаване.

В Обединеното кралство икономическата активност се забави умерено през 2015 г. Годишният темп на растеж на БВП спадна до 2,2% през 2015 г. спрямо почти 3% през 2014 г. по предварителни оценки. По-конкретно, спрямо отчетените през миналата година много високи темпове прирастът на жилищните инвестиции намаля. Ниската инфлация допринесе за нарастване на реалния разполагаем доход на домакинствата, което стимулира частното потребление и растежа на БВП. Пазарът на труда продължи да укрепва спрямо предходната година, като равнището на безработица намаля до около 5% към края на 2015 г. Отбелязан бе по-нататъшен напредък във фискалната консолидация, като дефицитът на сектор „държавно управление“ през 2015 г. се сви до около 4½% от БВП. Инфлацията спадна спрямо равнището си преди година и през 2015 г. се колебаеше около 0% на фона на ниските цени на енергията и храните и поскъпването на британската лира. Комитетът по парична политика на Bank of England поддържаше през годината нерестриктивна позиция по паричната си политика, като запази основния си лихвен процент на равнище от 0,5%, а обема на програмата за закупуване на активи на 375 млрд. британски лири.

В Китай постепенното забавяне на икономиката продължи на фона на по-бавното нарастване на инвестициите и по-слабия износ. Годишният темп на растеж на БВП се забави до 6,8% през 2015 г. спрямо 7,3% през предходната година. През лятото китайските фондови пазари отбелязаха рязък спад след отчетените през предходните месеци много високи печалби, което породи опасения относно финансовата стабилност и перспективите за икономическия растеж в Китай и в останалите икономики с възникващи пазари. Последиците за макроикономическата и финансовата стабилност вследствие корекцията на фондовите пазари обаче бяха твърде ограничени. Предвид намаляващата ИПЦ инфлация (от 2,0% през 2014 г. до 1,5% през 2015 г.) и с цел да допринесе за стабилизиране на растежа Китайската народна банка продължи започналото през ноември 2014 г. смекчаване на паричната си политика, като през 2015 г. предприе няколко допълнителни понижения на референтните лихвени проценти и на лихвите по задължителните резерви. Освен това бяха предприети допълнителни реформи за засилване ролята на пазарните сили при определянето на валутния курс, което доведе до поевтиняване на юана – и на валутите на други държави с възникващи пазари – спрямо щатския долар, както и до възобновяване на колебанията на фондовите пазари през седмиците след вземането на това решение. Що се отнася до фискалната политика, разходите за публична инфраструктура се увеличиха с цел стимулиране на общите инвестиции.

Еврото продължи да поевтинява

През 2015 г. валутният курс на еврото отбеляза намаление в номинално ефективно изражение. Динамиката му продължи в голяма степен да отразява различните циклични позиции на големите икономики и техните парични политики. Тази динамика се прояви в четири отделни фази. През първото тримесечие на 2015 г. еврото чувствително отслабна преди обявяването от ЕЦБ на разширената програма за закупуване на активи. През второто тримесечие то се стабилизира независимо от кратките периоди на колебания, свързани с развитието на преговорите между Гърция и международните ѝ кредитори, както и с промяната в пазарните очаквания относно момента на възможно повишение на основните лихвени проценти на Федералния резерв в САЩ. През лятото еврото поскъпна чувствително в условията на силно нежелание за поемане на риск в световен мащаб и на несигурност относно тенденциите в Китай и по-общо в икономиките с възникващи пазари. През четвъртото тримесечие то отново поевтиня, като цяло поради възобновените очаквания за засилване на различията в позициите по паричната политика и от двете страни на Атлантическия океан.

Номиналният ефективен валутен курс на еврото, измерен спрямо валутите на 38 основни търговски партньори, намаля с над 3% на годишна база (виж графика 3). На двустранна основа еврото поевтиня значително спрямо щатския долар (-11,0%). Наред с това то продължи да отслабва (с -6,5%) спрямо валутите като китайския юан, които използват за котва щатския долар. Еврото поевтиня и спрямо британската лира (-5,9%) и японската йена (-10,3%). И обратно, единната европейска валута поскъпна чувствително спрямо бразилския реал (+29,2%) и южноафриканския ранд (+18,9%).

Що се отнася до европейските валути, които са тясно свързани с еврото, понастоящем датската крона остана единствената валута във Валутен механизъм II, след като Литва се присъедини към еврозоната на 1 януари 2015 г. Датската крона се търгуваше близо до централния си курс, въпреки че Danmarks Nationalbank понижи на четири пъти основните си лихвени проценти през януари и февруари 2015 г. След като на 15 януари 2015 г. швейцарската централна банка обяви, че преустановява използването на минимален курс от 1,20 швейцарски франка за евро, то рязко поевтиня спрямо швейцарския франк, след което се търгуваше малко над паритета. Българският лев остана фиксиран към еврото, въпреки че то леко поевтиня спрямо някои от валутите на държавите – членки на ЕС, с режим на плаващ валутен курс, в т.ч. чешката крона (-2,6%), полската злота (-0,2%), шведската крона (-2,2%) и хърватската куна (-0,3%).

Финансови тенденции

Динамиката на финансовия сектор на еврозоната през 2015 г. се определяше в голяма степен от решенията на ЕЦБ по паричната политика и по-специално от програмата за закупуване на активи (APP). Вследствие на това лихвените проценти на паричния пазар, доходността на държавните облигации и цената на външното финансиране за нефинансови предприятия продължиха да спадат до нови рекордно ниски в ретроспективен план нива. За домакинствата също се наблюдаваше допълнително подобряване на финансовите условия.

В условията на повишаващ се излишък от ликвидност лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната се понижиха

Лихвените проценти на паричния пазар продължиха да спадат през 2015 г., което първоначално се дължеше на ефекта от продължаващото прехвърляне на отрицателния лихвен процент по депозитното улеснение, въведен за първи път през юни 2014 г. Началните стратегии на инвеститорите да избегнат отрицателните лихвени проценти, като в търсене на доходност се насочват към донякъде по-дългосрочни матуритети, покупка на висококачествени ценни книжа и в по-малка степен поемане на по-висок кредитен риск, постепенно се изчерпаха след приспособяването на лихвените проценти. Освен това пазарните пречки, свързани с преминаване към отрицателни лихвени проценти, постепенно отшумяха.

Вливането на ликвидност посредством нестандартните мерки по паричната политика допълнително засили натиска за понижаване на лихвените проценти на паричния пазар. По-конкретно, програмата за закупуване на активи и целевите операции по дългосрочно рефинансиране (целеви ОДР) бяха основните фактори за нарастване на излишъка от ликвидност. С увеличаването на излишъка от ликвидност над 650 млрд. евро в края на годината лихвените проценти станаха силно отрицателни (виж графика 4) и активността в отделни сегменти на паричния пазар в еврозоната намаля.

В периода преди заседанието на Управителния съвет през декември 2015 г. лихвените проценти на паричния пазар се понижиха още повече, отразявайки пазарните очаквания за допълнително смекчаване на паричната политика. На 3 декември 2015 г. Управителният съвет взе решение да понижи лихвения процент по депозитното улеснение до -30 базисни точки и да удължи APP най-малко до март 2017 г. В резултат на това кривите на доходност на паричния пазар постепенно се изместиха още по-надолу.

Като цяло, въпреки някои първоначални опасения преминаването на редица референтни лихвени проценти към отрицателни стойности вървеше гладко, включително и преобразуването в по-дългосрочни матуритети като шестмесечния ЮРИБОР. Тримесечният и шестмесечният ЮРИБОР станаха отрицателни през април и ноември, като възлязоха съответно на -13 базисни точки и -4 базисни точки в края на 2015 г.

Доходността на държавните облигации достигна историческо дъно

Пазарът на облигации в еврозоната бе силно повлиян от програмата за покупки от публичния сектор (PSPP), (виж графика 5)^[1]. Първо, в резултат от обявяването и прилагането на програмата започналото през 2014 г. намаление на доходността на дългосрочния дълг с рейтинг ААА продължи, за да достигне през пролетта ново историческо дъно. След това, към средата на 2015 г. доходността нарасна, което се дължеше на приятните изненади, свързани с икономическите перспективи пред еврозоната, технически пазарни фактори и процеса на адаптиране на пазара към прилагането на PSPP. През втората половина на 2015 г. доходността отново започна да намалява, тъй като запазилият се риск от надценяване на прогнозата за инфлацията наложи осигуряването от ЕЦБ на допълнително парично стимулиране, включващо разширяване на APP. Като цяло средната доходност на десетгодишните облигации от еврозоната достигна рекордно ниските 0,6%. Това е значително под отчетените през предходни години средни величини, а също и доста под отчетената в САЩ средна стойност от 2,1%. Тя обаче е по-висока от наблюдаваните в Япония 0,4%.

В рамките на еврозоната динамиката на спредовете на държавните облигации беше сравнително умерена на годишна база, но по страни се наблюдаваше известна хетерогенност. Същевременно спредовете останаха на равнища, съпоставими с тези преди началото на кризата с държавните дългове.

В условията на засилена колебливост акциите поскъпнаха

Капиталовите пазари в еврозоната също бяха повлияни от програмата за покупки от публичния сектор. Първоначално курсът на акциите значително се повиши в очакване на обявяването на програмата за покупки от публичния сектор, а и след това, тъй като понижаващата се доходност на държавните облигации осигури силна подкрепа за цените на акциите на еврозоната посредством по-ниски сконтови лихви и преструктуриране от инвеститорите на техните портфейли в посока към по-рискови активи. Вследствие на това индексът EURO STObg нарасна с почти една четвърт през пролетта (виж графика 6). В средата на 2015 г. обаче колебливостта нарасна, а цените на акциите се понижиха, отразявайки несигурността около събитията в Гърция и резкия спад в цените на акциите на китайския пазар, което, наред с рязкото понижаване цените на петрола, породи опасения относно перспективите пред световната икономика. Независимо от това капиталовите пазари в еврозоната отбелязаха през есента увеличение – отчасти поради факта, че тези опасения показват очаквания за нерестриктивна парична политика на големите централни банки, включително ЕЦБ – и завършиха годината с около 8% нагоре.

Номиналната цена на външното финансиране за нефинансови предприятия от еврозоната достигна историческо дъно

Посредством намаляване цената на пазарния дълг и акциите обявяването на програмата за покупки от публичния сектор допринесе също и за спад през февруари 2015 г. на съвкупната номинална цена на външното финансиране за нефинансови предприятия (НФП) до ново историческо дъно (виж графика 7). В частност, смекчаването на условията за финансиране на банки в резултат от едновременното прилагане на програмата за покупки от публичния сектор и на целевите ОДР спомогна за допълнително намаляване цената на банковото кредитиране за нефинансови предприятия. Предвид преобладаващо банковата природа на финансовото посредничество в еврозоната намаляването на цената на банковото финансиране изигра важна роля за свиването на съвкупната номинална цена на външното финансиране. То се компенсираше от нарасналата цена на пазарния дълг през второто полугодие и от скока в цените на акциите, свързан с динамиката на фондовите пазари в средата на 2015 г. Важно е да се отбележи, че през 2015 г. хетерогенността в цената на външното финансиране между отделните държави в еврозоната продължи да намалява, тъй като ефектът на пренос вследствие разширените от ЕЦБ нерестриктивни мерки по паричната ѝ политика се засили в онези държави, които бяха най-силно засегнати от кризата.

Потокът от външно финансиране нарасна

Ниската цена на финансирането (номинална и реална), съчетана с подобрения достъп до финансиране и с укрепването на икономиката, доведе през първите три тримесечия на 2015 г. до значително нарастване на използваното от нефинансови предприятия външно финансиране (виж графика 8). Основни двигатели за наблюдаваното общо нарастване са банковите заеми, емисията на некотирани акции и търговските кредити, макар че продължилото силно увеличение на неразпределените печалби вероятно донякъде е препятствало емисията на ценни книжа. Следва да се отбележи, че през 2015 г. при нефинансовите предприятия за първи път от четири години насам бе наблюдавано нарастване на ползваните банкови заеми, отразяващо както по-голямото предлагане на кредити, така и продължилото засилено тяхно търсене. Предлагането на кредити нарасна поради смекчените условия за финансиране на банките и подобряването на профила „риск/възвръщаемост“ на кредитите спрямо този на останалите активи.^[2] Търсенето на кредити бе подпомогнато от своя страна от продължаващото понижаване на цената на кредитирането в условията на по-добри икономически перспективи. Освен банковите заеми рязко нарасна в периода януари – април 2015 г. и емисията на дългови ценни книжа и котирани акции, последвала обявяването на програмата за покупки от публичния сектор, но през второто полугодие малко се забави поради поскъпване на пазарното финансиране.

Нетното благосъстояние на домакинствата продължи да нараства

Ниското равнище на лихвените проценти и съответно високото равнище на цените на активите, което намери отражение и в динамиката на цените на жилищата, доведе до нарастване на нетното благосъстояние на домакинствата в еврозоната през 2015 г. (виж графика 9).

Цената на финансирането за домакинства в еврозоната остана близо до рекордно ниските равнища за всички категории кредити, но продължи да варира по държави и видове заеми. Банковото кредитиране за сектор „домакинства“ се възстановяваше с умерени темпове.

Икономическа активност

Въпреки отслабването на външната среда икономическата активност в еврозоната остана значителна в условия на подобряващо се вътрешно търсене. В резултат постепенното възстановяване на еврозоната, започнало през второто тримесечие на 2013 г., продължи и през 2015 г. Средногодишният растеж се установи на 1,5% през 2015 г. (виж графика 10), което е най-високият му темп от 2011 г. насам. Постепенното засилване на растежа отразяваше главно значителното частно потребление, което беше сравнително широко разпространено в държавите от еврозоната (виж също каре 4). Нетната търговия също имаше слаб положителен принос за растежа, най-вече поради увеличението на пазарните дялове на износа след чувствителното поевтиняване на еврото, започнало в средата на 2014 г. Прирастът на инвестициите обаче остана слаб и се задържа поради сравнително незначителния напредък при провеждането на структурните реформи в някои държави и необходимите корекции на балансите в редица сектори.

През 2015 г. икономическото възстановяване на еврозоната продължи въпреки влошилите се перспективи за световния растеж

Ускоряването на средногодишния растеж през 2015 г. беше подкрепено от силно нерестриктивната позиция на ЕЦБ по паричната ѝ политика, която беше прехвърлена върху икономиката посредством смекчаване на финансовите условия, подобрилите се пазарни нагласи, много ниските лихвени проценти и поевтиняването на еврото. Спадът в цените на петрола и постепенно подобряващият се пазар на труда в еврозоната осигуриха допълнителен импулс за растежа през 2015 г.

В допълнение към благоприятните нагласи на потребителите различните мерки по паричната политика през последните години, включително разширената в началото на 2015 г. програма за закупуване на активи, засилиха доверието на бизнеса и подобриха финансовите условия, включително тези за малки и средни предприятия. Това бе благоприятно за инвестициите, които средно за 2015 г. допринесоха повече, отколкото през 2013 г. и 2014 г., в резултат от по-големите печалби на предприятията, по-малко ограниченото търсене и по-пълното използване на производствените мощности. Но въпреки увеличението на инвестициите в началото на 2015 г. те бяха с около 15% под предкризисното си равнище.

През 2015 г. вътрешното търсене в еврозоната се подобри и беше средно най-високото от 2007 г. насам. Нормата на спестяване на домакинствата бе като цяло стабилна през 2015 г., което подпомогна динамиката на потреблението. Правителственото потребление имаше положителен принос за икономическия растеж през 2015 г. Неблагоприятен ефект върху вътрешното търсене оказа задлъжнялостта на публичния и частния сектор, която в някои държави остана на високи равнища. Нещо повече, слабият напредък при провеждането на структурните реформи продължи да бъде спирачка за растежа.

Динамиката на икономическия растеж през 2015 г. бе неблагоприятно повлияна от слабата външна среда (виж раздел 1.1 в глава 1). Въпреки че забавянето на икономиките с възникващи пазари затрудни растежа на износа на еврозоната, чувствителното обезценяване на ефективния валутен курс на еврото, започнало в средата на 2014 г., благоприятстваше експорта и доведе до увеличение на пазарния дял на износа на еврозоната. Сравнително силните резултати на износа бяха подпомогнати от географската му структура чрез увеличаване присъствието на износа на еврозоната в развити икономики като САЩ. Освен това търговията в рамките на еврозоната продължи да се възстановява през 2015 г., отразявайки благоприятните тенденции във вътрешното търсене в еврозоната. Темповете на растеж както на износа, така и на вноса бяха по-високи през 2015 г., отколкото през предходните три години. Като цяло нетната търговия вероятно имаше слабо положителен принос за растежа през 2015 г.

В секторен разрез възстановяването през 2015 г. бе сравнително широко застъпено (виж графика 11). През третото тримесечие на 2015 г. съвкупната брутна добавена стойност почти достигна предкризисния си връх, продължавайки възстановяването си от последните три години. Растежът на добавената стойност при услугите продължи да изпреварва този в индустрията (без строителството), както и в строителството, и през третото тримесечие на 2015 г. се установи на около 3% над предкризисната си върхова стойност. Добавената стойност в индустрията (без строителството) остана по-ниска, отколкото преди кризата, но продължи постепенно да се възстановява. Обратно, добавената стойност в строителството показа малък спад през 2015 г. и остана доста по-ниска от наблюдавания ѝ през 2008 г. предкризисен максимум.

Пазарът на труда продължи постепенно да се подобрява

Пазарът на труда допълнително се възстанови през 2015 г. (виж графика 12). Увеличението на броя на заетите лица, започнало от средата на 2013 г., продължи и през 2015 г. През третото тримесечие на годината броят на заетите в еврозоната бе с 1,1% над равнището, наблюдавано през съответното тримесечие на 2014 г., но остана с около 2% под предкризисния си максимум. Това увеличение на заетостта през 2015 г. отразяваше главно благоприятното развитие на Испания и Германия, но бяха налице окуражителни признаци, че други уязвими преди това държави също са допринесли за него.

Разглеждайки разбивката по сектори, заетостта нараства главно в услугите, докато броят на заетите в индустрията (без строителството) се увеличава незначително, а в строителството намалява. През 2015 г. общият брой отработени часове леко нарасна, но по-малко от броя на наетите. Годишната производителност на труда на един зает остана ниска, средно около 0,5% за тримесечие през първите три тримесечия на 2015 г. спрямо годишно увеличение с 0,3% през 2014 г.

Равнището на безработица през 2015 г. продължи да намалява и през четвъртото тримесечие достигна 10,5% – най-ниското от началото на 2012 г. насам. Намаляването на безработицата, започнало през първата половина на 2013 г., беше широко разпространено и при двата пола, а също и във всички възрастови групи. През 2015 г. като цяло равнището на безработица бе средно 10,9% спрямо 11,6% през 2014 г. и 12% през 2013 г.

Но въпреки че равнището на безработица в еврозоната намаля чувствително от средата на 2013 г., по-широките измерители на застоя на трудовия пазар, – отчитащи както принудително работещите на непълен работен ден, така и тези, които са отпаднали от пазара на труда – остават високи. С над седем милиона души, които работят принудително на непълен работен ден поради недостатъчно работа на пълен работен ден, и около седем милиона обезкуражени лица (т.е. тези, които са се отказали да търсят работа и са отпаднали от пазара на труда) трудовият пазар в еврозоната остава в чувствителен застой.

Динамика на цените и разходите

През 2015 г. общата инфлация в еврозоната, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), беше много ниска и дори отрицателна на фона на запазилите се ниски цени на борсовите стоки. ХИПЦ инфлацията (без енергията и храните) първоначално нарасна спрямо ниското си в ретроспективен ниво през първата половина на годината, а през второто шестмесечие като цяло остана стабилна на равнище от около 0,9%.

През 2015 г. общата инфлация продължи да се понижава

През 2015 г. общата ХИПЦ инфлация в еврозоната беше средно 0,0%, спадайки от 0,4% през 2014 г. и 1,4% през 2013 г. Динамичният модел на ХИПЦ инфлацията отразяваше главно движението на цената на енергията (виж графика 13). На два пъти в течение на годината общата инфлация имаше отрицателни стойности – първо в началото на 2015 г. и отново през есента. Към края на годината тя възвърна слабо положителния си темп.

Базисната инфлация, измерена с ХИПЦ, без енергията и храните, се ускори спрямо историческото си дъно от 0,6% в началото на 2015 г. (виж каре 5). През втората половина на годината тя остана като цяло стабилна, възлизайки на около 0,9%, като средногодишно бе 0,8% (виж графика 14). Външни фактори, включително закъснелият ефект от поскъпването на еврото преди май 2014 г. и косвените ефекти от понижените цени на петрола и на други борсови стоки, оказаха натиск за намаляването през годината на базисната ХИПЦ инфлация. Във вътрешен план слаб натиск за увеличаване на заплатите и за формиране цените на фирмите в условия на силно конкурентна среда също допринесе за ниските равнища на базисната инфлация.

Разглеждайки по-подробно основните компоненти на ХИПЦ, се вижда, че енергийният компонент е оказвал постоянен натиск за намаляване на общата ХИПЦ инфлация през 2015 г. При енергията инфлацията беше отрицателна през всички месеци на 2015 г. главно поради динамиката на цените на петрола, изразени в евро.

Инфлацията при цените на храните следваше възходящ тренд от началото на 2015 г. главно поради инфлацията при непреработените храни. Рязкото ѝ нарастване при тях през есента се дължеше на ефекта от необичайно горещото време през лятото върху цените на зеленчуците и плодовете. Инфлацията при преработените храни се запази като цяло устойчива през годината.

Годишният темп на изменение на цените на неенергийните промишлени стоки се възстанови от много ниските си равнища, наблюдавани през 2014 г. и в началото на 2015 г. Това възходящо движение се дължи най-вече на цените на дълготрайните стоки, а също, но в по-малка степен, и на цените на полудълготрайните, докато инфлацията при цените на недълготрайните стоки остана като цяло устойчива. Възходящият тренд се дължеше главно на ефекта от поевтиняването на еврото след май 2014 г. Ако разгледаме по-дълъг период назад, инфлацията при неенергийните промишлени стоки остана вяла поради бързия спад в цените на високотехнологичните стоки, които са подложени на силна конкуренция между търговците на дребно както на национално, така и на международно равнище.

Цените на вноса бяха основният източник на натиск за повишаване на цените, отразявайки поевтиняването на еврото. Цените на вносните нехранителни потребителски стоки продължиха да отбелязват стабилни темпове на нарастване през годината. Във вътрешен план инфлационният натиск върху потребителските цени на неенергийните промишлени стоки остана слаб, проявявайки се в частност в инфлацията при цените на производител на нехранителни потребителски стоки, която се колебаеше малко над нулата през цялата година. Цените на производител на междинни стоки, както и цените в евро на суровия петрол и други борсови стоки сочат, че натискът беше слаб и в началните звена на веригата на ценообразуването главно поради ниските цени на енергията и на неенергийните суровини (виж графика 15).

Инфлацията при услугите се запази като цяло устойчива и се движеше в диапазона от 1,0% до 1,3% през 2015 г., отразявайки значителния все още застой на стоковия и трудовия пазар в еврозоната. Позициите в компонента „услуги“ на ХИПЦ са предимно местно производство, което означава, че цените на услугите са по-тясно свързани с тенденциите във вътрешното търсене и в разходите за труд.

Натискът по линия на вътрешните разходи остана слаб

Натискът по линия на вътрешните разходи от страна на разходите за труд остана слаб през първите три тримесечия на 2015 г. (виж графика 16). Значителният застой в икономиката и на трудовия пазар в еврозоната продължи да сдържа натиска за увеличаване на разходите за труд и за формиране на цените. Освен това структурните реформи на продуктовите и трудовите пазари през последните години доведоха до по-висока еластичност по отношение намаляването на заплатите и цените в някои държави от еврозоната. Фактът, че реалната покупателна способност на заплатите е по-висока предвид по-ниската инфлация, също сдържаше натиска за повишаване на заплатите.

Увеличението на компенсацията на един нает в еврозоната остана 1,1% (на годишна база) през третото тримесечие на 2015 г. и средната стойност от 1,2% за първите три тримесечия на 2015 г. се предполага, че е по-ниска спрямо 2014 г. Годишният темп на прираст на разходите за труд на единица продукция остана нисък, на равнище чувствително под 1%. Това отразяваше главно по-бавното нарастване на компенсацията на един нает, въпреки че темпът на производителност на труда първоначално се ускори през първото полугодие на 2015 г., преди отново да започне слабо да се забавя.

Натискът по линия на вътрешните разходи, свързан с динамиката на печалбата, се засили през 2015 г. Годишният прираст на печалбата (изразен чрез брутния опериращ излишък) продължи да се ускорява през първите три тримесечия на 2015 г., отразявайки икономическото възстановяване, умерените разходи за труд и по-благоприятните условия на търговия поради слабата динамика на цените на вноса. В резултат печалбата на единица готова продукция беше основният фактор за ускоряване на годишния темп на изменение на дефлатора на БВП през 2015 г.

Дългосрочните инфлационни очаквания се възстановиха

Базираните на проучвания и на пазара дългосрочни инфлационни очаквания се възстановиха след достигнатото в началото на 2015 г. рекордно ниско в ретроспективен план ниво. Проучването на експертите по икономическо прогнозиране за четвъртото тримесечие на 2015 г. показа равнище от 1,9% на очакваната след 5 години инфлация, а в проучването на Consensus Economics от октомври 2015 г. равнището на дългосрочните инфлационни очаквания също беше 1,9%. Пазарните дългосрочни инфлационни очаквания останаха по-слаби спрямо тези, базирани на проучванията през годината, като разликата е възможно отчасти да се дължи на премиите за инфлационен риск.

Динамика на парите и кредита

В среда, която се характеризираше със слаби темпове на инфлация и ниски основни лихвени проценти, ЕЦБ одобри допълнителни нестандартни мерки по паричната си политика. През 2015 г. се очертаха три тенденции: парите запазиха високия си темп на прираст, растежът на кредита постепенно се възстановяваше, но остана слаб, а лихвените проценти по кредитите намаляха чувствително.

Растежът на парите остана силен

През 2015 г. темпът на растеж на широките пари за първи път се ускори и от април нататък се запази значителен (виж графика 17). През декември 2015 г. годишният темп на прираст на М3 възлезе на 4,7% спрямо 3,8% в края на 2014 г. Два важни фактора определяха паричните тенденции в еврозоната: а) силното нарастване на тесния паричен агрегат М1, особено на овърнайт депозитите, които бяха благоприятно повлияни от ниските алтернативни разходи за вложения в най-високоликвидни инструменти; и б) нестандартните мерки на ЕЦБ, по-специално обявените на 24 юни 2014 г. целеви операции по дългосрочно рефинансиране (целеви ОДР) и оповестената през януари 2015 г. разширена програма за закупуване на активи (APP).

Що се отнася до основните компоненти на М3, много ниските основни лихвени проценти на ЕЦБ и лихвените проценти на паричния пазар допринесоха за значителния прираст на тесните пари (т.е. М1), който достигна 10,7% през декември 2015 г. срещу 8,1% през декември 2014 г. Благоприятен за М1 беше високият прираст на овърнайт депозитите, притежавани от домакинства и нефинансови предприятия (НФП). Ниската доходност на по-слабо ликвидните парични активи допринесе за по-нататъшното свиване на краткосрочните депозити, различни от овърнайт депозити (т.е. М2 минус М1), които останаха главният фактор, сдържащ растежа на M3. Темпът на нарастване на търгуемите инструменти (т.е. М3 минус М2), които имат малко тегло в М3, стана положителен. Това развитие отразява по-специално възстановяването на вложенията в акции/дялове на фондове на паричния пазар, тъй като сравнителната им норма на възвръщаемост (спрямо 1-месечния ЮРИБОР) беше положителна.

Създаването на пари се поддържаше от вътрешни източници

Оценката на източниците на М3 (виж графика 18) показа доминиращата роля на вътрешните източници при създаването на пари през 2015 г. В условията на ниски лихвени проценти динамиката на M3 се дължеше на отлива от по-дългосрочни финансови пасиви и на нарасналия принос на кредитите от парично-финансови институции (ПФИ). Годишният темп на изменение на дългосрочните финансови пасиви на ПФИ (без капитал и резерви), държани от сектора, притежаващ пари, през годината намаля допълнително, достигайки през декември -6,7% спрямо -5,3% в края на 2014 г. Тази динамика отразяваше сравнително плоската крива на доходност, заместването от ПФИ на дългосрочните дългови ценни книжа със средства от целевите ОДР и покупките от Евросистемата на обезпечени облигации по линия на третата програма за закупуване на обезпечени облигации. Дотолкова, доколкото резидентните непарично-финансови институции (НПФИ) бяха продавачи на тези облигации, това доведе до нарастване на паричната маса.

Закупените от Евросистемата в рамките на програмата за покупки от публичния сектор държавни облигации бяха важен източник на създаването на пари (виж графика 18, по-конкретно показателя „дългови ценни книжа, държани от Евросистемата“). В рамките на „вътрешни източници, различни от кредити за сектор „държавно управление“, през 2015 г. постепенно нараснаха кредитите за частния сектор, които бяха главният фактор, сдържащ прираста на парите. Въпреки значителния излишък по текущата сметка нетната позиция на чуждестранните активи на ПФИ от еврозоната (която е огледален образ на нетната позиция на чуждестранните пасиви на НПФИ от еврозоната, чийто сетълмент се извършва чрез банки) отбеляза през 2015 г. намаление. Тази позиция беше основен източник за създаването на пари през предходни години. Наблюдаваната динамика отразяваше главно нетни изходящи портфейлни потоци от еврозоната в условията на APP, което благоприятстваше и преструктурирането на портфейлите в посока към инвестиционни инструменти на държави извън еврозоната.

Растежът на кредита постепенно се възстановяваше, но остана слаб

Постепенното възстановяване на кредитния растеж отразяваше динамиката на кредитите за частния сектор (виж графика 17). Годишният растеж на вземанията на ПФИ от резиденти на еврозоната се ускоряваше през цялата 2015 г. и през декември достигна 2,3% спрямо -0,2% през същия месец на 2014 г. Подобряване на кредитната динамика се забелязваше и при домакинствата, и при НФП. Докато годишният темп на нарастване на кредитите за домакинства се ускори допълнително, годишният прираст на кредитите за НФП стана положителен едва в средата на 2015 г. Подобряването на кредитната динамика беше подпомогнато от значителния спад на банковите лихвени проценти по кредити в резултат от допълнително намаляване на цената на финансиране за банките, свързано с нестандартните мерки на ЕЦБ по паричната политика.

Освен това според проучването на банковото кредитиране в еврозоната промените в условията за предоставяне, както и при търсенето на кредити стимулираха възстановяването на кредитния растеж. В проучването като важни движещи сили за нарастващото търсене на кредити се конкретизират ниското общо равнище на лихвените проценти, необходимостта от повече средства за инвестиции в основен капитал и перспективите за развитие на жилищния пазар. В този смисъл APP имаше пряк ефект за облекчаване на условията за отпускане на кредити и особено на реда и условията по кредитите. Банките отчетоха също, че осигурената от APP и целевите ОДР допълнителна ликвидност е била използвана за предоставяне на кредити и за заместващо финансиране от други източници. Въпреки тези положителни изменения динамиката на кредитите остава слаба и продължава да зависи от фактори, като неблагоприятните икономически условия и консолидирането на банковите баланси. Освен това в някои части на еврозоната затягането на условията за кредитиране все още влияе върху предлагането на кредити.

Лихвените проценти по банкови кредити за домакинства и нефинансови предприятия се понижиха значително

Нерестриктивната позиция на ЕЦБ по паричната политика, укрепването на балансите и отслабващата фрагментация на финансовите пазари спомагаха като цяло за понижаване съвкупната цена на финансирането за банките, която се стабилизира близо до историческия си минимум. От юни 2014 г. банките прехвърляха намалението на разходите си за финансиране под формата на по-ниски лихвени проценти (виж графика 19), които през втората половина на 2015 г. достигнаха безпрецедентно ниски равнища. От началото на юни 2014 г. до декември 2015 г. обобщените лихвени проценти по банкови кредити за НФП се понижиха с около 87 базисни точки, а за домакинства – с около 69 базисни точки. Освен това лихвените проценти по банкови кредити за НФП и домакинства продължават да показват намаляване на дисперсията по държави.

Фискална политика и структурни реформи

През 2015 г. бюджетният дефицит на еврозоната продължи да намалява в резултат най-вече от благоприятните тенденции в стопанския цикъл и по-ниските лихвени разходи, а фискалната позиция на еврозоната като цяло беше неутрална. За първи път от осем години дългът на сектор „държавно управление“ като дял от БВП спадна, макар равнищата му да остават високи. Необходими са допълнителни бюджетни мерки, за да се осигури устойчивостта на публичните финанси. Консолидацията обаче следва да благоприятства растежа, за да подпомогне икономическото възстановяване. Растежът би бил стимулиран и от по-бързото осъществяване на структурните реформи, чиято скорост остана ниска и през 2015 г. независимо от усилията на европейско равнище. Нужен е по-силен тласък за извършване на реформите в стопанската и нормативно-правната сфера, както и на стоковия и трудовия пазар, за да се подпомогне възстановяването, да се насърчи процесът на конвергенция с държавите с най-добри показатели и да се увеличи потенциалът за растеж.

Бюджетният дефицит продължи да намалява през 2015 г.

Бюджетният дефицит на еврозоната продължи да намалява през 2015 г., макар и с по-бавни темпове спрямо предходната година (виж графика 20). Според макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2015 г. общият бюджетен дефицит на сектор „държавно управление“ в еврозоната намаля от 2,6% от БВП през 2014 г. до 2,0% от БВП през 2015 г. Това като цяло съответства на икономическата прогноза на Европейската комисия от зимата на 2016 г. Намаляването на дефицита за 2015 г. се дължеше най-вече на благоприятните условия, свързани с фазата на икономическия цикъл, и на по-малките лихвени разходи. През 2015 г. неочакваният излишък от средства в резултат от по-ниските лихвени разходи спрямо заложените в бюджета възлезе за еврозоната на около 0,2% от БВП. Много страни използваха част от спестените средства, за да увеличат най-вече текущите и капиталовите (без лихвените) разходи, вместо да намалят дълга, както препоръчва Съветът Екофин в конкретните за всяка държава препоръки за 2015 г. В някои страни през 2015 г. постепенно отшумяващото влияние на фактори с еднократен характер, свързани наред с другото и с предоставената през 2014 г. подкрепа за финансовия сектор, също допринесе за по-доброто изпълнение на бюджета.

Първичното структурно бюджетно салдо се предвижда леко да се влоши през 2015 г. Мерките за консолидация под формата най-вече на повишаване на косвените данъци бяха неутрализирани чрез програми за бюджетно стимулиране, приети в редица държави в подкрепа на икономическия растеж и заетостта. Като цяло през 2015 г. това доведе до почти неутрална позиция по фискалната политика на еврозоната, измерена чрез изменението на циклично изгладеното първично бюджетно салдо, без да се включва държавната помощ за финансовия сектор (виж графика 20).

Непосредственото въздействие, което оказва върху бюджета притокът на бежанци, варираше значително по страни в зависимост от неговите мащаби, от това дали бежанците само преминават през дадена страна, или това е крайната им дестинация, както и от различията в социалните права и правните разпоредби за достъп до пазара на труда. През 2015 г. свързаните с бежанците бюджетни разходи възлязоха на около 0,2% от БВП в държавите, най-силно засегнати от бежанския поток.^[10]

Държавните бюджети все повече отговарят на изискванията

В сравнение с разгара на кризата бюджетните позиции се подобриха във всички държави от еврозоната, което се дължи най-вече на значителните структурни корекции в периода 2010–2013 г. Държавните бюджети в еврозоната все повече отговаряха на изискванията, като повечето страни отчитат дефицит под референтните 3% от БВП. Напредъкът в областта на фискалната консолидация е явен във все по-голям брой държави, които вече не подлежат на процедура при прекомерен дефицит (ППД). През 2015 г. тя беше отменена за Малта. Освен това се очаква Ирландия и Словения да са коригирали навреме прекомерния си дефицит преди крайния срок по процедурата през 2015 г., а Кипър вероятно е осъществил корекцията една година преди крайния срок през 2016 г. В Португалия целевият дефицит от 3% вероятно ще бъде превишен през 2015 г. заради помощ за финансовия сектор. През 2016 г. се очаква процедурата при прекомерен дефицит да продължи да се прилага по отношение на Франция, Испания и Гърция.

Съотношението „държавен дълг/БВП“ започна да намалява

След достигнатите върхови стойности през 2014 г. дългът на сектор „държавно управление“ (като процентен дял от БВП) се понижи за първи път от началото на финансовата криза. Според макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2015 г. той възлезе на 91% от БВП през 2015 г., намалявайки от 92% през 2014 г., за което допринесоха както благоприятната динамика на диференциала между лихвите по дълга и темповете на растеж, така и малките първични бюджетни излишъци (виж графика 21). Освен това за подобрението допринесе отрицателната корекция на дефицита и дълга (разлика между измененията им), която освен всичко друго отразява и постъпленията от приватизация. В няколко страни обаче съотношението „дълг/БВП“ продължи да нараства.

Равнището на държавния дълг все пак остана високо в редица държави от еврозоната. Ограничаването на рисковете за устойчивостта на дълга е още по-важно предвид сериозните дългосрочни предизвикателства поради застаряващото население и нарастващите разходи за здравеопазване и дългосрочни социални грижи. В действителност според Доклада за застаряването на населението на Европейската комисия за 2015 г. общите разходи, свързани със застаряването, се предвижда да нараснат от 26,8% от БВП през 2013 г. до 28,3% от БВП през 2060 г. Нарастването зависи главно от демографски фактори, които се очаква да доведат почти до удвояване на коефициента на възрастова зависимост, т.е. дела на лицата на и над 65 години спрямо броя на хората в трудоспособна възраст (15–64 г.), до над 50% през 2060 г. Ако разгледаме тези разходи в перспектива, следва да отбележим, че прогнозите са изложени на сериозни рискове от неблагоприятно развитие, тъй като отчасти се основават на извънредно благоприятни базови допускания за икономическото и демографското развитие.^[11] В своя Доклад за фискалната стабилност (Fiscal Sustainability Report) за 2015 г. Европейската комисия потвърди, че при липса на по-нататъшни промени в политиката рисковете за фискалната стабилност в средно- и дългосрочен хоризонт са съществени в редица държави от еврозоната. Нещо повече, в анализа се подчертава важността на пълното спазване на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) за стабилизирането или дори намаляването на съотношенията на дълга в тези държави, които понастоящем имат високи равнища на дълг.

В някои държави е нужна по-строга бюджетна дисциплина

През 2015 г. редица правителства бяха изправени пред предизвикателството внимателно да прецизират фискалната си политика по отношение на бюджетната позиция, за да постигнат равновесие между намаляването на високото равнище на дълга и съхраняването на икономическото възстановяване, следвайки стриктно изискванията на ПСР. В редица държави от еврозоната беше установено значително изоставане за 2015 г., а и в бъдеще на процеса на консолидация спрямо изискванията на ПСР, което подчертава необходимостта от допълнителни фискални мерки. На 17 ноември 2015 г. Европейската комисия публикува оценката си за проектобюджетите за 2016 г., изготвени в съответствие с изискванията на ПСР.^[12] Според нея от 16 бюджетни планове само пет (тези на Германия, Естония, Люксембург, Нидерландия и Словакия) са били в пълно съответствие с ПСР. Седем от тях (на Белгия, Ирландия, Франция, Латвия, Малта, Словения и Финландия) бяха оценени като „спазващи в общи линии“ изискванията, тъй като е възможно да бъде постигната главната цел за бюджетния дефицит, но очакваните структурни мерки не отговаряха на изискванията, докато оценката за четири от тях (на Испания, Италия, Литва и Австрия) беше за „риск от неспазване“ разпоредбите на ПСР.

На 23 ноември Еврогрупата настоятелно призова държавите в риск от неспазване на изискванията да предприемат допълнителни мерки за справяне с рисковете, установени от Комисията.

От съществено значение е фискалната консолидация да подпомага растежа. От гледна точка на разходите прегледът на разходването на бюджетните средства е обещаващ начин да се установят социалните права, които не водят задължително до повишаване на благосъстоянието. Откъм приходната част важни за реформата области в редица държави са развитието на благоприятстващи растежа данъчни системи и ограничаване укриването на данъци. В частност, намаляването на данъчната тежест върху трудовите доходи може да има положително влияние върху растежа и заетостта.

Осъществяването на структурните реформи през 2015 г. продължава бавно

Въпреки че икономическото възстановяване протича с различни темпове в отделните държави от еврозоната, през 2015 г. мерките в подкрепа на предлагането и за повишаване устойчивостта на икономиката бяха като цяло ограничени. Темпът на осъществяване на структурните реформи остана слаб, както и през 2014 г. Това беше отчетено въпреки промените, въведени през 2015 г. в Европейския семестър с цел да се засили ангажираността с реформите и да се подпомогнат усилията за тяхното провеждане. В различните области на политиката усилията бяха насочени към укрепване на рамковите условия (по-конкретно чрез подобряване на рамките за несъстоятелност), към повишаване ефективността на активните политики на пазара на труда и към облекчаване на данъчното бреме върху трудовите доходи. По-малко усилия бяха посветени на ограничаването на протекционизма и засилването на конкуренцията в защитените сектори на услугите, за подобряване работата на публичната администрация и увеличаване гъвкавостта на заплатите.

Таблица 1 илюстрира постигнатия през 2015 г. напредък в прилагането на ПСР. Тя показва, че е бил достигнат само ограничен напредък при изпълнението на голям брой препоръки. В държавите от еврозоната изпълнението им е било особено слабо, а ограничен напредък в повечето области са показали Германия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Австрия и Словакия. Сред държавите от еврозоната с прекомерни дисбаланси, установени от Европейската комисия през 2015 г., Италия е отчела малко по-висока степен на изпълнение от Португалия и Франция.

Необходимо е по-стриктно изпълнение на структурните реформи, за да се стимулира непрекъснато растежът на БВП

В условията на бавно протичащи реформи някои държави от еврозоната все още значително изостават от тези, които са постигнали най-добри резултати по отношение на структурите, засилващи устойчивостта и променящи перспективите за дългосрочния растеж. Това важи за бизнес средата и нормативната база, както и за стоковия и трудовия пазар. Изоставането извежда на преден план потенциала, който би могъл да се използва чрез провеждането на структурни реформи. Имайки предвид, че много икономики още са твърде далеч от прилагането на най-добрите практики, ползата от структурните реформи може да бъде значителна. Например в доклада на Световната банка “Doing Business” само една държава от еврозоната е сред десетте с най-добри показатели. По-бавното осъществяване на реформите през 2014 г. и 2015 г. подчертава необходимостта от тяхното засилване, за да се поддържа цикличното възстановяване на икономиката и да се повиши потенциалът за растеж. Този тласък може да бъде подпомогнат от по-строго управление на структурните реформи и по-голяма готовност на държавите от еврозоната да се възползват от сегашните благоприятни условия на ниски лихвени проценти, за да постигнат действителна структурна промяна на икономиките си.

Слабото нарастване на производителността на труда, високите нива на безработица, а в някои държави и натрупаните значителни дисбаланси, като високо равнище на дълга и отрицателни нетни чуждестранни активи, пораждат рискове за устойчивото икономическо възстановяване и изискват политически действия (виж например графика 22). Оценките, публикувани от различни международни институции (напр. Европейската комисия, МВФ и ОИСР), показват, че в повечето държави от еврозоната нарастването на общата факторна производителност ще остане под 1% през следващите три до пет години. Ако структурните реформи са действени, внимателно подбрани и добре формулирани, положителният им ефект може бързо да се усети (напр. чрез засилване на доверието) и така да подпомогне възстановяването.^[13] В много страни все още са необходими реформи на стоковия и трудовия пазар, както и на стопанската и регулаторната среда.

Досегашният опит показва, че в отделните сфери на икономическата политика трудностите при осъществяването на реформите са различни. Това може да е една от причините, поради които провеждането на реформи на пазара на стоки и услуги изостава от другите области, като например пазара на труда. Реформите на стоковия пазар обаче, които улесняват достъпа до защитените сектори, може да допринесат значително за по-доброто приспособяване по отношение натовареността на производствените мощности в еврозоната. Необходими са радикални реформи, които да засилят конкуренцията в регулираните професии в търговията на дребно и мрежовите отрасли, тъй като отворените и конкурентни пазари са нужни за насърчаване на ефективното разпределение на ресурсите и стимулиране на инвестициите, които остават на много ниско равнище. По-високите нива на инвестициите и по-ефективното разпределение на ресурсите може да бъдат подпомогнати от намаляване на бюрокрацията в бизнес средата, по-ефективна съдебна система, по-добра регулаторна среда и чрез усъвършенстване на рамката за несъстоятелност и на инструментите за преструктуриране. Освен това в еврозоната продължават да се наблюдават значителни различия във функционирането на пазара на труда. Необходимо е да се продължи политиката на повишаване качеството на предлагания труд и за улесняване на прехода на безработните или неактивните лица към заетост, а промените в трудовото законодателство следва да постигнат по-добър баланс между гъвкавост и сигурност.^[14]

След публикуването на Доклада на петимата председатели бяха предприети стъпки за стимулиране на провежданите реформи и засилване на ангажираността с тях. В частност Комисията препоръча да бъде изготвена от Съвета препоръка за създаване на национални съвети по конкурентоспособността в еврозоната, които могат да улеснят по-доброто разбиране на факторите, определящи конкурентоспособността по страни и в еврозоната. Ролята и влиянието на тези съвети от гледна точка на ускореното провеждане на реформите ще зависят обаче от пълната им независимост и от техните правомощия.^[15]

Паричната политика във време на изпитания

Неблагоприятните изгледи за инфлацията наложиха по-нататъшни решителни действия на ЕЦБ

В началото на януари 2015 г. Управителният съвет извърши обстойна преоценка на прогнозите за тенденциите при цените и на паричното стимулиране в резултат от мерките, прилагани от средата на 2014 г. Динамиката на инфлацията продължаваше да е по-слаба от очакваното в условия на продължаващ чувствителен икономически спад и запазваща се вяла парична и кредитна динамика. В тези условия пазарните измерители на инфлационните очаквания отбелязаха спад при различните хоризонти, а преобладаващата част от показателите за действителната или очакваната инфлация се установиха на или близо до историческото си дъно. Поради това Управителният съвет се оказа пред повишен риск от твърде продължителен период на ниска, а вероятно и отрицателна инфлация. Прилаганите от ЕЦБ мерки по паричната политика (по-конкретно целевите операции по дългосрочно рефинансиране (целеви ОДР), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP) и третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3) заедно с въведените по-рано ориентири) вече осигуряваха задоволителна степен на прехвърляне на ефекта си, а цената на кредитния ресурс за частния сектор беше започнала чувствително да намалява през летните месеци. Имайки обаче предвид увеличаващата се разлика между действителна и очаквана инфлация, от една страна, и от друга – равнището на инфлация, считано от Управителния съвет за съответстващо на неговата средносрочна цел, количественото въздействие на тези мерки върху баланса на Евросистемата, а оттам – и върху позицията по паричната политика, беше оценено като недостатъчно за връщане в средносрочен хоризонт на инфлацията към равнища, по-близо до 2%. При тези условия енергичната реакция на паричната политика беше оправдана.

При основни лихвени проценти от или близо до ефективната долна граница Управителният съвет реши на 22 януари да разшири програмата за закупуване на активи, която бе стартирана през октомври 2014 г., за да включи деноминирани в евро ценни книжа от инвестиционен клас, емитирани от държави и агенции в еврозоната и от европейски институции. Съгласно разширената APP се предвиждаше общият месечен обем на закупените от публичния и частния сектор ценни книжа да достигне 60 млрд. евро. Евросистемата започна да купува принадлежащи на публичния сектор активи на вторичния пазар през март 2015 г., като се очакваше покупките да продължат поне до края на септември 2016 г., но във всички случаи, докато Управителният съвет не установи трайна корекция в тренда на инфлацията, съответстваща на неговата цел – постигане темп на инфлацията под, но близо до 2% в средносрочен хоризонт. Освен това беше решено при останалите шест целеви ОДР да се промени начинът на ценообразуване и да се премахне спредът от 10 базисни точки над лихвения процент при ООР, валиден за първите две целеви ОДР.

APP и целевите ОДР заедно с отрицателния лихвен процент по депозитното улеснение дадоха осезаеми резултати най-вече чрез подобряване на условията за финансиране на фирмите, включително малки и средни, и на домакинствата (виж раздел 1.2 в глава 1). Улеснявайки кредитирането на икономиката, те стимулират търсенето на кредити. Като понижават възвръщаемостта, която може да се получи от ценните книжа съобразно техния риск, тези мерки насърчават банките да диверсифицират експозициите си в кредити, което подпомага предлагането на кредити. В резултат разходваните средства бяха повече, отколкото биха били без тези мерки, което доведе до по-висок темп на растеж на реалния БВП и на инфлацията (виж каре 6).

Благодарение на по-силните стимули на паричната политика, повишеното доверие и благоприятния ефект върху разполагаемия доход от ниските цени на енергията икономическото възстановяване през първото полугодие се ускори. Инфлационните очаквания се възстановиха чувствително спрямо ниското равнище, достигнато през месеца, предшестващ решението от януари.

От началото на юни и през по-голямата част на третото тримесечие обаче условията за финансиране и икономическите нагласи отново се влошиха за известно време поради по-силните колебания на финансовите пазари, свързани с трудните преговори и макроикономическата помощ за Гърция, но най-вече поради изострящите се непрестанни опасения относно състоянието на световната икономика. Съпътстващият ги спад на доверието наред със слабото външно търсене спъваха темпа на възстановяване, който през третото тримесечие се забави. В същото време възобновилите се тенденции към понижение на привнесената инфлация, свързани със спада в редица важни развиващи се икономики, забавиха процеса на нарастване на инфлацията, който в средносрочен хоризонт можеше да доведе до нейното нормализиране.

Като цяло, от лятото на 2015 г. тези тенденции намериха отражение в съществено коригиране надолу на базовия сценарий в прогнозите на експерти от ЕЦБ и Евросистемата относно растежа и инфлацията (виж таблица 2). Оценката е, че рисковете от надценяване на прогнозата също са нараснали като отражение най-вече на несигурността относно развитието на световната икономика, както и на засилилата се колебливост на финансовите, валутните и суровинните пазари. При тези обстоятелства, след като внимателно наблюдаваше постъпващата информация, и по-специално последиците от промените в цените на финансовите пазари върху позицията по паричната политика, Управителният съвет прецени, че несигурността е твърде висока, за да осигури достатъчно надеждна база за евентуално решение относно необходимостта от допълнително смекчаване на паричната политика. Ето защо на заседанието по паричната политика през октомври Управителният съвет обяви, че ще извърши задълбочен анализ на интензивността и продължителността на действие на факторите, които забавиха връщането на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план, и на следващото си заседание по паричната политика през декември ще преразгледа степента ѝ на нерестриктивност, а също доколко ефективни и достатъчни са нейните инструменти. Съобщението след края на октомврийското заседание породи сериозна реакция на пазара и завръщане на условията за финансиране към по-благоприятните за икономиката нива, наблюдавани в началото на 2015 г., когато започнаха покупките по разширената APP.

Всъщност на заседанието си в началото на декември Управителният съвет взе решение да преразгледа степента на нерестриктивност на паричната си политика във връзка с целта си за ценова стабилност. Макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2015 г., които в някаква степен отчетоха благоприятната динамика на финансовите пазари, наблюдавана след заседанието по паричната политика през октомври, показаха, че вероятно ще е необходимо повече време, отколкото се очакваше по-рано през годината, преди инфлацията да достигне равнище, достатъчно близо според Управителния съвет до 2%, и че рисковете от надценяване на прогнозната инфлация са се увеличили. Освен че поевтиняването на суровините допринасяше за ниската инфлация, прогнозите сочеха, че значителният икономически спад и турбуленциите във външната среда се очаква да продължат да оказват натиск върху вътрешните цени. Това налагаше допълнителни мерки по паричната политика, за да се избегне рискът от вторични ефекти и да се гарантира в средносрочен хоризонт връщане на инфлацията на равнища под, но близо до 2%.

На заседанието си през декември Управителният съвет реши: 1) да понижи лихвения процент по депозитното улеснение с 10 базисни точки до -0,30%, като в същото време остави без промяна лихвения процент при основните операции по рефинансиране и лихвата по пределното кредитно улеснение на равнище от съответно 0,05% и 0,30%; 2) да удължи крайния срок на месечните покупки на активи за 60 млрд. евро по APP до края на март 2017 г., а при необходимост и по-дълго, но при всички случаи докато Управителният съвет забележи трайна промяна в тренда на инфлацията, съответстваща на неговата цел да се постигне темп на инфлация под, но близо до 2% в средносрочен хоризонт; 3) да реинвестира погашенията по главници на закупени по APP ценни книжа с настъпил падеж толкова дълго, колкото е необходимо; 4) да включи в списъка с активи, допустими за редовно закупуване от съответните национални централни банки, търгуеми дългови инструменти, деноминирани в евро и емитирани от регионални и местни органи на управление в еврозоната; и 5) да продължи да провежда основните операции по рефинансиране и тримесечните операции по дългосрочно рефинансиране като търгове с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение, докогато е необходимо, но поне до края на последния период на поддържане на резервите през 2017 г.

Новите мерки имат за цел да осигурят нерестриктивни финансови условия и допълнително да засилят значителния стимулиращ ефект на мерките, предприемани от юни 2014 г. насам. Очаква се също те да засилят инерцията на икономическото възстановяване в еврозоната и да укрепят нейната устойчивост спрямо глобални икономически шокове.

По-конкретно, удължаването на предвидения краен срок за нетните покупки на активи на Евросистемата по APP до края на март 2017 г. и решението да се реинвестират, докогато е необходимо, постъпленията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, се очаква да осигурят до 2019 г. допълнителна ликвидност от около 680 млрд. евро в сравнение със ситуацията, каквато би била при предишните политики. Това ще затвърди заложените от ЕЦБ ориентири за лихвените проценти и ще гарантира, че условията за ликвидност остават силно стимулиращи в дългосрочен аспект.

Управителният съвет непрекъснато наблюдава икономическите и финансовите условия. Той даде ясно да се разбере, че ако тези условия се променят по начин, който налага отново да се реагира с цел поддържане на подходящо ниво на нерестриктивност на паричната политика, той има волята и способността да действа, използвайки всички налични инструменти в рамките на своите правомощия, за да гарантира незабавното връщане на инфлацията към целевото равнище. Съветът напомни в частност, че APP е достатъчно гъвкава програма, що се отнася до коригиране на нейния обем, структура и продължителност на действие.

Прилагането на програмата за закупуване на активи и на целевите ОДР протичаше гладко през 2015 г.

Обем на покупките по разширената програма за закупуване на активи

Програмата за закупуване на активи съчетава покупки на три вида ценни книжа: 1) ценни книжа на публичния сектор по програмата за покупки от публичния сектор (PSPP), стартирала през март 2015 г.; 2) обезпечени облигации в рамките на третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3) с начало октомври 2014 г.; и 3) обезпечени с активи ценни книжа (ОАЦК) по програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), действаща от ноември 2014 г.

Общият средномесечен обем на покупките на активи в рамките на APP достигна 60 млрд. евро през 2015 г., което съответства на целта, набелязана от Управителния съвет. Като цяло програмите за покупки се изпълняваха безпроблемно. Закупените по PSPP ценни книжа на публичния сектор досега представляват най-голям дял от общия обем по APP (виж графика 23). Общите пазарни условия бяха благоприятни за достигане на планираните обеми, независимо от наблюдаваните през лятото няколко случая на лек спад в пазарната ликвидност, най-силно изразен в по-малките страни от еврозоната.

Замисълът на APP позволява гъвкавост при изпълнението ѝ, като е елиминирана опасността покупките на облигации да влияят върху механизма на пазарното ценообразуване, но съществува възможност да се съхрани ликвидността на пазара. Динамичният модел на месечните покупки е отражение на тази гъвкавост. Например поради очакваната по-ниска ликвидност на пазара през лятото и към края на годината Евросистемата първоначално одобри покупки по APP, вдигайки обема им над целевите 60 млрд. евро за няколко месеца, и позволи той да спадне под тази сума през август и декември.

При ежедневното изпълнение на програмата покупките на облигации са чувствителни и към признаците за недостиг на конкретни облигации. Доколкото е възможно, Евросистемата избягва да купува облигации, които е най-евтино да предостави по фючърсни договори, облигации със специални характеристики на пазара на репо сделки или такива, които по други причини са със сравнително ограничена ликвидност. Допълнителна информация за изпълнението на програмата можете да намерите в уебсайта на ЕЦБ.

Няколко пъти през 2015 г. доходността на държавните ценни книжа достигна рекордно ниски равнища, като в редица страни значителна част от облигациите, допустими по PSPP, се търгуваше с доходност под равнището на лихвения процент по депозитното улеснение. Това доведе до намаляване обема на наличните облигации, търгувани по PSPP, тъй като покупки не се извършват при доходност, по-ниска от лихвата по депозитното улеснение. В края на ноември причина за това бяха още и пазарните очаквания, че ЕЦБ ще намали допълнително лихвата по депозитното улеснение. Делът на нетъргуваните поради ниска доходност облигации рязко се понижи, след като през декември 2015 г. Управителният съвет реши да намали лихвения процент по депозитното улеснение до -0,30%.

Предоставяне в заем на ценни книжа по PSPP

За да не се допусне програмата за покупки от публичния сектор да наруши функционирането на пазара на ДЦК в еврозоната, повечето централни банки от Евросистемата (включително ЕЦБ) въведоха споразуменията за заем на ценни книжа. Споразуменията на ЕЦБ позволяват на участниците на пазара, поддържащи котировките на организирания фондов пазар (т.нар. маркет мейкъри), да заемат притежавани от ЕЦБ ценни книжа, държани по PSPP и по програмата за пазарите на ценни книжа (SMP). Конкретните критерии за заемане са публикувани в уебсайта на ЕЦБ. Участниците на пазара по принцип гледат на споразуменията за заемане на ценни книжа като на вдъхваща сигурност характеристика на APP.

Разширяване на списъка с институции и агенции

Евросистемата разшири на два пъти – през април и юли 2015 г. – списъка с институции и агенции, чиито ценни книжа са допустими за закупуване по PSPP, от 7 на 30 към края на годината, което би следвало да улесни изпълнението на програмата. При разширяването на списъка бяха взети предвид паричната политика и съображения, свързани с управлението на риска.

Увеличаване на лимита за притежаваните ценни книжа от една емисия

За да осигури гъвкавото и неутрално за пазара изпълнение на PSPP, Евросистемата предприе още една стъпка, повишавайки лимита за притежаваните по тази програма ценни книжа от една емисия. Когато програмата стартира, лимитът беше установен на 25%, което означава, че общо всички притежавани от Евросистемата отделни ценни книжа, допустими по тази програма, не трябваше да надвишават 25% от номиналния ѝ обем в обращение. В рамките на планирания преглед обаче Управителният съвет реши през септември 2015 г. да повиши този лимит до 33%. В случаите, когато във връзка с клаузите за съвместни действия такова увеличение на притежаваните от Евросистемата книжа би дало възможност за блокиращо малцинство, лимитът остава 25%.

Допустимост по PSPP на облигации, емитирани от регионални и местни органи на управление

С решение от 3 декември 2015 г. Управителният съвет включи в списъка с активи, допустими съгласно програмата за редовно закупуване от съответните национални централни банки, деноминирани в евро търгуеми дългови инструменти, емитирани от регионални и местни органи на управление от еврозоната. Това решение се отнася само за онези регионални и местни облигации, които отговарят на критериите за допустимост, по-конкретно на минималното изискване за кредитен рейтинг, както е залегнало в решението на ЕЦБ относно програмата за закупуване активи на публичния сектор на вторичните пазари (ЕЦБ/2015/10). Разширяването на набора от допустими за закупуване по PSPP ценни книжа с включването на регионални и местни облигации придаде допълнителна гъвкавост на програмата, с което спомогна за продължаване на гладкото ѝ изпълнение. Покупките на такива ценни книжа по PSPP започнаха в началото на 2016 г., след като бяха променени съответните правни актове.

Покупки по PSPP на държавни облигации, които не отговарят на критерия за рейтинг

За да бъдат допустими за закупуване по програмата, облигациите трябва да имат рейтинг от поне 3-та степен кредитно качество по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата съгласно Решение ЕЦБ/2015/10. Според тези правила покупки на ценни книжа, емитирани от централни правителства на държави от еврозоната по програмата за финансова помощ, могат да се извършват само ако Управителният съвет е отменил прилагането на прага на Евросистемата за кредитно качество. През 2015 г. това правило бе приложено само спрямо кипърските държавни облигации, чиито покупки се осъществяваха през два периода: първият продължи от 3 до 17 юли, а вторият – от 6 октомври до 4 ноември. Тези покупки бяха следствие от успешното приключване на шестия и седмия преглед на програмата на ЕС – МВФ за финансова помощ за Кипър. Датите на отмяната на това правило отбелязаха началото на новия преглед на програмата.

През 2015 г. по PSPP не бяха извършени покупки на гръцки държавни облигации, тъй като те не са били квалифицирани като подходящи, за да се отмени за тях прагът на Евросистемата за кредитно качество.

Аукциони по PSPP за обратно изкупуване

През октомври Banque de France, De Nederlandsche Bank и Lietuvos bankas започнаха да изпробват провеждането на аукциони за обратно изкупуване, за да наберат опит в използването им за извършване по PSPP на покупки на ценни книжа на правителства, агенции и наднационални органи. Пробният период продължи до декември и изводът от него е, че аукционите за обратно изкупуване могат да бъдат полезен допълнителен метод за покупки в по-слабо ликвидните пазарни сегменти. Така Управителният съвет одобри редовното използване на тези аукциони от някои НЦБ по програмата за закупуване на активи от публичния сектор като допълнение към двустранния подход при покупките в отделни пазарни сегменти.^[25]

Корекции в процеса на закупуване на активи по ABSPP

През септември ЕЦБ обяви, че увеличава дела на осъществяваните от национални централни банки покупки за сметка на външните мениджъри на активи в рамките на ABSPP. След 27 октомври 2015 г. Banque de France (покриваща по-голям брой юрисдикции) и Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique действаха като мениджъри на активи, извършващи покупки за Евросистемата. Освен това ЕЦБ реши да удължи договорите с два от външните си мениджъри на активи (Amundi и NN Investment Partners).^[26]

Ръководни принципи на ABSPP

На ранните етапи от изпълнението на ABSPP участниците на пазара посочиха необходимостта от по-ясна представа за предпочитанията на Евросистемата при закупуването на обезпечени с активи ценни книжа (ОАЦК). В началото на юли ЕЦБ откликна на желанието им, публикувайки „Ръководни принципи на предпочитаните от Евросистемата допустими обезпечени с активи ценни книжа“, за да засили прозрачността и разясни предпочитанията на Евросистемата спрямо характеристиките на ОАЦК. Участниците на пазара реагираха като цяло положително на публикацията, както може да се види в уебсайта на ЕЦБ.

Изпълнение на целевите ОДР

Продължи разпределянето на ликвидност посредством целевите ОДР, като през 2015 г. бяха осъществени четири операции. Тяхната цел беше да увеличат банковото кредитиране за нефинансовия частен сектор в еврозоната. През юни 2014 г. бяха обявени осем целеви ОДР, разпределяни на тримесечна база, като последната операция за разпределяне на ликвидност ще бъде през юни 2016 г. По време на първите две операции през септември и декември 2014 г. съвкупният обем разпределена ликвидност достигна 212,4 млрд. евро. При шестте оставащи операции в периода март 2015 г. – юни 2016 г. контрагентите имат възможност да теглят допълнителни обеми в зависимост от развитието на кредитната им дейност в допустими активи над референтните показатели за всяка конкретна банка.^[27] Колкото повече кредити банките са отпускали над референтния показател, толкова повече заемни средства ще могат да получават (т.е. до трикратния размер на положителната разлика). Лихвеният процент при шестте целеви ОДР е преобладаващият лихвен процент при ООР на Евросистемата към момента на вземане на средствата и съответно е фиксиран за периода на всяка операция. Всички целеви ОДР са с падеж септември 2018 г., като задължителните и доброволните предварителни погашения започват от септември 2016 г.

По време на четирите операции през 2015 г. разпределеният обем достигна 205,4 млрд. евро (97,8 млрд. евро през март, 73,8 млрд. евро през юни, 15,5 млрд. евро през септември и 18,3 млрд. евро през декември), допринасяйки за увеличаване на балансовото число на Евросистемата, както е показано на графика 24. В операциите през 2015 г. са участвали общо 239 различни контрагенти. Тъй като банки, които нямат съответния кредитен портфейл, бяха допуснати да участват при определени условия – заедно с банки, притежаващи допустими заеми, като формират групи за участие в целевите ОДР, – в операциите всъщност участваха 845 кредитни институции. По този начин в тях отново се включиха широк кръг контрагенти от еврозоната. С прехвърляне на по-ниската цена на финансиране върху условията си за кредитиране участващите банки имаха възможност да засилят конкурентната си позиция на кредитния пазар и спомогнаха за смекчаването на условията за кредитиране.

През 2015 г. участието в целевите ОДР бе по-слабо, тъй като по редица причини те станаха не толкова привлекателни за контрагентите. Първо, понижението на пазарните лихвени проценти поради нарастващия излишък от ликвидност и очакванията за допълнително смекчаване на политиката на ЕЦБ отслабиха ценовия стимул за банките. Освен това предвид падежа на всички целеви ОДР на една и съща дата през 2018 г. всяка нова такава операция е с по-къс матуритет от предходната. Второ, банките, за които лихвите може още да са били привлекателни, вече са изтеглили значителни суми по целевите ОДР и искаха да използват първо тях. Трето, банковият сектор не беше подложен на толкова сериозни трудности с финансирането, които правеха предходните целеви ОДР привлекателни.

Участието в различните целеви ОДР невинаги беше добре прогнозирано от участниците на пазара, което доведе до малки корекции на форуърдните лихвени проценти. Що се отнася до операцията през март 2015 г., едно допитване на „Ройтерс“ предрече, че ще бъдат изтеглени 40 млрд. евро, а действително изтеглените се оказаха 97,8 млрд. евро. Форуърдните лихвени проценти леко се понижиха след обявения резултат от разпределението, което показва, че очакванията относно обема на бъдещите целеви ОДР и излишъка от ликвидност са били ревизирани нагоре. Според участници на пазара по-голямото теглене беше израз на увереността на банките в бъдещо търсене на кредити и се очакваше да подпомогне кредитирането на реалната икономика. Противоположна ситуация възникна при операцията през септември, когато изтеглените 15,5 млрд. евро бяха значително под пазарните очаквания. Реакцията на пазара беше слаба, тъй като разпределяните по тази операция суми бяха започнали да губят значението си по време, когато излишъкът от ликвидност вече беше висок (около 470 млрд. евро), а лихвените проценти ниски. Наблюдаваният през 2015 г. низходящ тренд на пазарните лихви беше съществена причина за по-малкото теглени средства, тъй като той намали привлекателността на целевите ОДР в сравнение с пазарното финансиране. Като цяло изненадите на пазара вероятно отразяваха затруднението на участниците при оценяването на наличните квоти на банките, а оттук и възможните суми за теглене от тяхна страна.

Целевите ОДР поддържаха излишъка от ликвидност и средния матуритет на операциите на Евросистемата и така оказаха допълнителен натиск за понижаване на лихвите на паричния пазар. Въпреки че някои банки замениха участието си в целевите ОДР с участие в ООР, тримесечни ОДР и тригодишни ОДР, разпределените чрез целеви ОДР средства значително надхвърлиха ефекта от тази замяна, така че при всяко разпределяне на суми по тези операции излишъкът от ликвидност се повишаваше (виж каре 7).

Европейският финансов сектор: ограничаване на стреса и постигане на напредък в изграждането на банковия съюз

На 4 ноември 2014 г. бе създаден Единният надзорен механизъм (ЕНМ) – първият стълб на банковия съюз – и 2015 г. беше първата пълна година, в която ЕЦБ изпълняваше своите макро- и микропруденциални задачи. Решаването на тези задачи беше подпомагано от редовната оценка на ЕЦБ за появяващите се рискове и за устойчивостта и способността на финансовата система да поема шокове.

ЕЦБ даде своя принос и за създаването на втория стълб на банковия съюз, а именно Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), и оказва голяма помощ при формирането на третия стълб – европейската схема за гарантиране на депозитите. Банката допринесе и за други важни законодателни инициативи, насочени към: 1) отслабване на порочната връзка между държавните финанси и банките, 2) ограничаване на поеманите рискове и формиране на устойчивост, и 3) разрешаване на проблема „твърде голям, за да фалира“.

В този раздел са описани основните тенденции в изброените насоки, като вниманието е съсредоточено върху начина, по който дейността на ЕЦБ, а също и институционалните и законодателните промени допринасят за практическото постигане на банков съюз в Европа.

Рискове и уязвими звена във финансовата система на еврозоната

ЕЦБ следи тенденциите във финансовата система на еврозоната и ЕС, за да открива всички уязвими звена и да проверява устойчивостта на финансовите посредници. Тя изпълнява тази задача съвместно с другите централни банки от Евросистемата и от ЕСЦБ. За справяне с евентуална поява на системен риск за финансовата система са разработени макропруденциални политики.

Анализът на ЕЦБ за финансовата стабилност се представя редовно в шестмесечния ѝ доклад Financial Stability Review(Преглед на финансовата стабилност, FSR).^[29] Банката оказва също аналитична помощ на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) в областта на анализа на финансовата стабилност.

Ниско равнище на стреса във финансовата система през 2015 г., но рисковете остават

Общото умерено равнище на стреса във финансовата система на еврозоната през 2015 г. отразяваше подобряващата се перспектива пред реалната икономика, подкрепяна от действията на ЕЦБ за разсейване на опасенията за дефлация, които заплашваха да се отразят неблагоприятно както върху цените, така и върху финансовата стабилност. Въпреки това на световните финансови пазари бяха наблюдавани епизодични моменти на напрежение, засегнали пазарите за търговия с валута, борсови стоки и акции и облигации, което показва оставаща уязвимост. Преди всичко по-сериозни политически рискове се проявиха в началото на лятото във връзка с преговорите за нова програма за финансова помощ за Гърция. Пазарите на финансови активи преживяха периоди на значителна колебливост. По-специално доходността на държавните облигации в еврозоната рязко нарасна в края на април и началото на май, а към края на август върху световните капиталови пазари оказаха въздействие вторични ефекти от корекцията на цените на акциите в Китай. Тези процеси имаха сравнително слабо отражение върху финансовата система на еврозоната и стандартните показатели за банково, фискално и финансово напрежение останаха на ниски равнища (виж графика 25).

На този фон бяха идентифицирани четири основни риска за финансовата стабилност в еврозоната през 2015 г. (виж таблица 3). През последните няколко години оценките им бяха тласнати нагоре за редица класове активи, което е и главната уязвимост при повишаването на оценките, тъй като е възможно в даден момент това да доведе до резки корекции на рисковите премии. Отчасти в резултат от нарасналата уязвимост, произтичаща от икономиките с възникващи пазари, към края на 2015 г. рискът от рязък обрат в глобалните рискови премии се увеличи. Въпреки че през 2015 г. нямаше видими признаци за масово прекомерно повишаване на оценките в еврозоната, цените на някои финансови активи, изглежда, се отклоняваха от основните икономически показатели. Оценките за състоянието на финансовия цикъл в еврозоната остават занижени (виж графика 26). Обобщавайки тенденциите при кредита за частния сектор, както и на основните сегменти на пазара на активи, тези оценки не подкрепят виждането за породен от кредита бум в цените на активите в еврозоната. Оценките за финансовия цикъл в САЩ бяха по-високи през 2015 г., отчасти в резултат от малко по-високите оценки на цените на акциите и по-голямото търсене на кредити.

Вътрешните предизвикателства, пред които беше изправена еврозоната през 2015 г., в редица отношения бяха наследени от банковата криза и кризата с държавните дългове. Банковата система на еврозоната продължи да бъде подложена на изпитания от ниската рентабилност при слабо икономическо възстановяване, докато за немалко банки възвръщаемостта на собствения им капитал остана под съответната стойност на акционерния им капитал. Това, заедно с големия обем необслужвани кредити в редица държави, ограничаваше капацитета на банките да кредитират и възможностите им да изградят допълнителни капиталови буфери.

Рисковете за финансовата стабилност все повече се разпространяват извън периметъра на традиционните субекти, като банки и застрахователи. Нерегулираният банков секторпродължи устойчиво да се разраства в световен мащаб и в еврозоната (виж каре 9). Поради бързия растеж и взаимосвързаността в този сектор, и по-специално в сектора на инвестиционните фондове, уязвимите места изглежда се трупат под повърхността. Секторът на инвестиционните фондове в еврозоната не само продължи да нараства, но и имаше признаци, че фондовете са поемали повече рискове в своите баланси.

Докладът относно финансовите структури^[30] извърши преглед на основните структурни характеристики и тенденции в по-широкия финансов сектор на еврозоната. През 2015 г. обхватът на доклада бе разширен и включва не само банковия сектор, но и други финансови посредници, по-конкретно застрахователни дружества и пенсионни фондове, както и институции от нерегулирания банков сектор.

През 2015 г. опасения относно финансовата стабилност се породиха и извън финансовия сектор. Въпреки така необходимото след голямата криза с държавните дългове в еврозоната подобрение по отношение както на фискалната консолидация, така и на институционалната рамка, правителствата в еврозоната още бяха изправени пред проблеми с поносимостта на дълга, особено в силно задлъжнелите държави, които поради това са уязвими спрямо икономически и финансови шокове. Опасения относно дълга вземат връх и в частния сектор. Дългът на корпоративния сектор остава извънредно висок в еврозоната в сравнение с други развити икономики.

Макропруденциална функция на ЕЦБ

На 4 ноември 2014 г. ЕЦБ пое възложените ѝ от Регламента за ЕНМ правомощия по макропруденциалния надзор, за да противодейства на появата на евентуални системни рискове във финансовата система, и поради това 2015 г. беше първата пълна година, в която ЕЦБ изпълняваше новите си задачи в тази област. ЕЦБ има два мандата в областта на макропруденциалния надзор в държавите, участващи в ЕНМ.^[36]

Първо, ЕЦБ може да прилага по-високи изисквания за капиталови буфери, отколкото националните органи, както и по-строги мерки за справяне със системни или макропруденциални рискове при спазване на процедурите, залегнали в приложимото право на ЕС. Например ЕЦБ може да прилага по-високи изисквания към банките по отношение на: антициклични капиталови буфери; буфери за системен риск (ако са въведени в националното законодателство); изисквания за капиталови свръхрезерви на системно значими институции; рискови тегла за експозиции в недвижими имоти и в активи на самия финансов сектор; лимити за големи експозиции; и допълнителни изисквания за оповестяване.

Второ, националните органи са длъжни да уведомяват ЕЦБ за намеренията си да въведат или да изменят дадена макропруденциална мярка. ЕЦБ оценява планираните мерки и може да реши да приложи по-високи изисквания (т.е. да „допълни“ мерките). Националните органи вземат предвид коментарите на ЕЦБ, преди да вземат решение.

Тъй като въведените от отделните държави членки макропруденциални мерки може да имат презгранични и междусекторни въздействия, ЕЦБ наблюдава споразуменията за реципрочност. Те трябва да бъдат прилагани прозрачно, за да се ограничат непредвидени отрицателни презгранични или междусекторни вторични ефекти, за предпочитане съгласно Препоръка 2015/2 на ЕССР за оценката на презграничните ефекти на мерките по макропруденциалната политика и за доброволната им реципрочност (виж по-долу).^[37] Във връзка с това ЕЦБ подкрепя и последователното използване на макропруденциални инструменти във всички държави от ЕНМ посредством текущата дейност на своя Комитет за финансова стабилност и дискусиите на равнище органите за вземане на решения на ЕЦБ.

Макропруденциални решения през 2015 г.

Управителният съвет на ЕЦБ е отговорен за вземането на решения в областта на макропруденциалната политика. ЕЦБ учреди Макропруденциален форум, състоящ се от Управителния съвет и Надзорния съвет на ЕЦБ. През 2015 г. Макропруденциалният форум заседаваше на тримесечна база, за да обсъжда рисковете пред ЕНМ като цяло и пред отделните включени в него държави, както и други актуални от макропруденциална гледна точка теми. Решенията на Управителния съвет в областта на макропруденциалната политика се подготвят с участието на Комитета за финансова стабилност, в чийто състав влизат представители на ЕЦБ, национални централни банки и надзорни органи, и вътрешно за ЕЦБ структурно звено, което обединява представители на Банката в сферата на макро- и микропруденциалния надзор.

Рисковете за цялата еврозона, идентифицирани в Прегледа на финансовата стабилност на ЕЦБ, служат като отправна точка за откриването на рискове за целите на макропруденциалния надзор. Дискусиите по макропруденциални въпроси обаче са съсредоточени главно върху рисковете с най-съществено значение за банките предвид фокусирането на банковия сектор върху наличните инструменти на макропруденциалната политика и компетентностите на ЕЦБ в сферата на макропруденциалния надзор.

Според оценката на Управителния съвет предвид сегашната фаза на финансовия цикъл през 2015 г. не се налагаше приемането на широкообхватни антициклични макропруденциални мерки. Оценката отчиташе и вече предприетите в държавите от еврозоната действия в областта на макропруденциалната политика за повишаване устойчивостта на банковата система и предотвратяване появата на евентуални дисбаланси, по-специално в сектора на недвижимите имоти. ЕЦБ направи също преглед на макропруденциалните политики, които държавите членки са предприели или могат да предприемат като реакция спрямо среда, характеризираща се с ниски лихвени проценти.

През 2015 г. националните органи в 19-те държави от ЕНМ уведомиха ЕЦБ за 48 макропруденциални мерки, 28 от които бяха свързани с антицикличните капиталови буфери, 18 – с други системно значими институции, и 2 – с въвеждането на буфер за системен риск. В почти всички случаи официалното уведомление беше предшествано от неформално оповестяване в духа на сътрудничеството между ЕЦБ и националните органи.

Веднага след като компетентните национални и специализирани органи уведомиха ЕЦБ за взетите от тях решения, Управителният съвет изготви своя оценка на мерките съобразно чл. 5, параграф 1 от Регламента за ЕНМ и реши да не оспорва взетите от тези органи решения.

Сътрудничество с ЕССР

ЕЦБ продължи да оказва аналитична, статистическа, логистична и административна помощ на секретариата на ЕССР, който отговаря за координирането на ежедневната работа на ЕССР. Основната мисия на ЕССР е да допринася за предотвратяването и ограничаването на системните рискове за финансовата стабилност в ЕС – в банковия и застрахователния сектор, в другите финансови институции и на финансовите пазари. При изпълнението на своите задачи ЕССР разчита на експертния опит на НЦБ, националните надзорници и европейските надзорни органи.

През 2015 г. ЕЦБ и ЕССР положиха началото на съвместната си дейност по наблюдение и оценка на рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от ниските лихвени проценти, и възможните ответни мерки на макропруденциалната политика. Прегледът на рисковете още не е приключил. Той обхваща не само банки, но и други видове финансови институции, финансови пазари и пазарна инфраструктура, основополагащи въпроси на финансовата система и взаимодействия със стопанството в по-общ план.

На равнище Европейски съюз ЕССР продължава да играе важна роля за координиране на макропруденциалната политика. През януари 2016 г. бяха публикувани две препоръки, свързани с презгранични аспекти на макропруденциалната политика – едната относно определянето на антицикличен капиталов буфер за експозиции в държави извън Европейското икономическо пространство, а другата относно доброволната реципрочност на макропруденциалните мерки.

ЕНМ – микропруденциалната функция на ЕЦБ

Първата пълна календарна година от надзорната дейност на ЕНМ

2015 г. бе първата пълна календарна година, в която функционираше Единният надзорен механизъм. ЕНМ е първият стълб на банковия съюз, който започна да работи пълноценно на 4 ноември 2014 г. След комплексната оценка през 2014 г. надзорът на ЕЦБ върху значимите банки, които през 2015 г. бяха 123, се съсредоточи върху последиците от нейните резултати. Особено важни сред тях бяха действията, предприети въз основа на изводите от прегледа на качеството на активите и наблюдението върху капиталовите планове на банките, в които при комплексната оценка бе установен капиталов недостиг.

Банковият надзор от страна на ЕЦБ изигра ключова роля и за справянето с финансовите сътресения в Гърция. След постигнатото през юли политическо споразумение ЕЦБ извърши комплексна оценка, за да определи нуждите от рекапитализация на значимите гръцки банки. ЕЦБ, заедно с Bank of Greece, наблюдаваше състоянието на по-малко значимите гръцки банки. ЕЦБ ще продължи да взема активно участие, за да гарантира здравината и устойчивостта на банковата система в Гърция.

Осигуряването на равни условия за надзора върху банките в еврозоната бе предпоставка за успеха на ЕНМ. ЕНМ допринесе за тази равнопоставеност, разработвайки единна методология за надзор върху банките. Добър пример за единния подход при надзора бе фактът, че 2015 г. беше първата година, в която всички значими банки в еврозоната бяха обект на еднакъв Процес на надзорен преглед и оценка (SREP).

Що се отнася до надзора върху по-малко значимите банки, за които пряка отговорност носят компетентните национални органи, основната цел на ЕЦБ беше да осигури последователно прилагане на високи надзорни стандарти в ЕНМ. За целите на този надзор през 2015 г. съвместно бяха разработени няколко общи надзорни стандарта, даващи насоки на компетентните национални органи относно провеждането на специфични процеси, например общи стандарти за планиране на надзорния процес и за планиране на възстановяване. В този контекст друг важен елемент от текущата работа се отнася до разработването на единна методология за системите за оценка на риска.

В новата си роля ЕЦБ работеше с други регулаторни и надзорни органи, като Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), по меморандум за разбирателство, който следва да гарантира ефективен обмен на информация и сътрудничество.

По-подробна информация относно задачите на ЕЦБ по микропруденциалния надзор е поместена в Annual Report on supervisory activities за 2015 г. на ЕЦБ.

Приносът на ЕЦБ по законодателни инициативи

Имайки предвид задачите в областта на микропруденциалния надзор и загрижеността за финансовата стабилност, ЕЦБ активно допринася за разработването на регулаторна рамка на европейско и международно равнище. През 2015 г. главни законодателни въпроси за ЕЦБ бяха свързаните с политиките, които имат за цел: 1) отслабване на порочната връзка между държавните финанси и банките, 2) ограничаване на поеманите рискове и формиране на устойчивост, и 3) разрешаване на проблема „твърде голям, за да фалира“.

Отслабване на порочната връзка между държавните финанси и банките

През 2015 г. ЕЦБ допринесе за редица инициативи, насочени към отслабване на порочната връзка между държавните финанси и банките. Тези инициативи попадаха в две обширни области на политиката: 1) създаването на банковия съюз; и 2) разискванията по евентуално преразглеждане на законовото третиране на експозиции в държавни облигации.

През 2015 г. беше постигнат значителен напредък в изграждането на банковия съюз. Създаването на 1 януари 2015 г. на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) като необходимо допълнение към ЕНМ означава, че двата стълба на банковия съюз успешно са задействани. Съчетани, ЕНМ и ЕМП синхронизират равнищата на отговорност и на вземане на решения в областта на надзора и преструктурирането на банки в рамките на банковия съюз. Предложението на Европейската комисия за третия стълб на банковия съюз – европейска схема за гарантиране на депозитите – беше публикувано на 24 ноември 2015 г.

Вторият стълб на банковия съюз: Единен механизъм за преструктуриране с Единен фонд за преструктуриране

Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) започна подготвителната си работа през 2015 г. с изготвянето на процедури, планове за преструктуриране и други свързани с тях задачи. От 1 януари 2016 г. ЕСП пое контрола върху всички правомощия за преструктуриране на всички институции, които попадат в обхвата на дейността му съгласно Регламента за ЕМП, включително използването на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП). Достатъчен брой държави членки изпълниха задължението си да ратифицират междуправителственото споразумение^[38] за ЕФП до края на ноември 2015 г., с което станаха приложими съществените разпоредби на Регламента за ЕМП (в частност правомощията за преструктуриране), и от 1 януари 2016 г. започна да функционира ЕФП.

От изключително значение за доверието в ЕМП е гарантирането на ефективно и достатъчно финансиране на ЕФП. В преходен период от осем години, в който ЕФП ще се попълва до достигане на целевото равнище^[39], Фондът ще се състои от национални подразделения. През този период разходите по преструктуриране постепенно ще бъдат обединявани, докато подразделенията окончателно се слеят в единен, напълно обобществен фонд. Като се има предвид, че в дадени ситуации ЕФП може да не разполага с достатъчно средства, а вноските, които предстои да бъдат събрани впоследствие, за да се наберат необходимите допълнителни суми, не са незабавно достъпни, Регламентът за ЕМП посочва, че ЕСП следва да може да договаря алтернативни способи за финансиране на ЕФП. С оглед на това през 2015 г. участващите държави членки и ЕСП се споразумяха също за система от национални кредитни линии за предоставяне при необходимост на мостово финансиране за ЕФП в преходния период. Общият размер на кредитните линии е 55 млрд. евро, което приблизително съответства на устойчивото целево равнище за ЕФП. Следващата стъпка ще бъде разработването на общ предпазен механизъм, който да замени националните кредитни линии. Общият предпазен механизъм трябва да започне да функционира преди края на преходния период.

Правомощията за рекапитализация чрез вътрешни източници са изцяло въведени в действие

Загубите и потребностите от рекапитализация на банките при преструктуриране ще се поемат първо и преди всичко от акционерите и кредиторите. Това ще бъде гарантирано в значителна степен с рекапитализацията чрез вътрешни източници, приложима за допустими задължения, за които от 1 януари 2016 г. са в сила съответните разпоредби на Директивата на ЕС за възстановяване и преструктуриране на банки и на Регламента за ЕМП. Съгласно тези два документа капиталови инструменти може да се отписват или преобразуват в акции, а всички пасиви в обхвата на инструмента за рекапитализация чрез вътрешни източници може, когато и ако е необходимо, да се използват за покриване на загуби и осигуряване на свеж капитал за банка, която е в процес на преструктуриране. За да гарантират ефективността на инструмента, ЕСП и националните органи за преструктуриране, консултирайки се с ЕЦБ и с компетентните органи, ще определят съобразно съответните си отговорности подходящите за банките равнища на минималното изискване за собствен капитал и допустими задължения. Минималното изискване за собствен капитал и допустими задължения ще се определя на равнище, подходящо за извършването на преструктуриране по съответния план, разработен за всяка банка. Сътрудничеството между органите в рамките на банковия съюз е необходимо и представлява ключов приоритет.

Сътрудничество между ЕМП и ЕНМ

Рамката за управление на кризи задължава органите по надзора и преструктурирането да си сътрудничат. От една страна, ЕНМ като компетентен орган трябва да си сътрудничи тясно с ЕМП при изготвянето на планове за преструктуриране, прилагането на мерки за ранна намеса и при оценката на банките, които са в несъстоятелност или е вероятно да изпаднат в несъстоятелност. От друга страна, ЕМП трябва да си сътрудничи с ЕНМ при планиране на преструктурирането и при оценката на възможността за оздравяване на банка, както и при прилагането на мерки за преструктуриране. Взаимодействието е изградено на три основни принципа – допълващи се институционални роли, сътрудничество и точна координация.

За да се постигне сътрудничество, е необходима добра координация между ЕНМ и ЕМП. Във връзка с това ЕЦБ назначи заместник-председателя на Надзорния съвет Забине Лаутеншлегер за постоянен наблюдател в ЕСП на неговите закрити и пленарни заседания. По същия начин ЕЦБ може да кани председателя на ЕСП Елке Кьоних да участва като наблюдател в заседанията на Надзорния съвет на ЕЦБ, когато се обсъждат въпроси, свързани с ЕСП. Освен това на 22 декември 2015 г. беше подписан меморандум за разбирателство между двата органа, описващ процедурите на сътрудничеството и обмена на информация между тях.

Третият стълб на банковия съюз: европейска схема за гарантиране на депозитите

Европейската схема за гарантиране на депозитите е друг важен стълб наред с ЕНМ и ЕМП, за да се гарантира, че доверието на вложителите ще бъде еднакво високо в целия банков съюз, което е предпоставка за постигане на равнопоставеност. На 24 ноември 2015 г. Европейската комисия внесе предложение за такава схема като трети стълб на банковия съюз. Предложението очертава ясна пътна карта към единна европейска схема за гарантиране на депозитите, която започва със система за презастраховане и чрез прогресивно нарастващ дял на финансирането, осигурявано на европейско равнище във фаза на съвместно гарантиране, върви към система, при която цялото финансиране за гарантирането на депозитите се предоставя от съответен европейски фонд. Европейската схема за гарантиране на депозитите бе предложена от Комисията и бе включена в Доклада на петимата председатели като важна стъпка към укрепване на банковия съюз, след като отговорността на участващите държави членки за надзора и преструктурирането на банки бе прехвърлена на по-високо равнище. Европейската схема за гарантиране на депозитите ще укрепи и другите два стълба. На 24 ноември 2015 г. Комисията публикува също съобщение относно доизграждането на банковия съюз, което – освен въвеждането на подобна схема – включва и допълнителни мерки за намаляване на оставащите пречки пред една истинска равнопоставеност между всички банкови сектори, като например намаляване на възможностите за избор и преценка на национално равнище при прилагането на пруденциалните правила или насърчаването на конвергенцията на законодателството при неплатежоспособност.

Законовото третиране на експозиции в държавни облигации

Последната финансова криза показа, че имплицитното допускане за държавния дълг като безрисков е неоснователно, което наложи преразглеждане на действащата законова рамка за държавен риск. За измененията на финансовите регулации в тази област е необходимо глобално решение, за да се гарантира равнопоставеност на банките. Базелският комитет за банков надзор има водеща роля в прегледа на съществуващия нормативен режим за държавния риск на световно равнище и ще разгледа възможни варианти на политиката в тази област. Базелският комитет извършва прегледа си внимателно, всестранно и постъпателно. Целта е да се достигне до по-широк кръг въпроси, свързани с ролята на пазарите на държавен дълг и с въздействието, което могат да окажат върху нея и върху някои пазарни сегменти промени на нормативната рамка.

Необходимо е внимателно да се оценят предимствата и недостатъците на всяка промяна в нормативната рамка. Оценката трябва да отразява потенциалното отражение върху функционирането на пазара и върху финансовата стабилност и да отчита всички възможни странични ефекти върху други класове активи, накърняващи посредническата функция на банките. Освен това следва да се отдели необходимото внимание на ролята на държавните облигации за осигуряване на ликвидност и на всички последици при предаването на паричната политика.

Ограничаване поемането на риск и формиране на устойчивост

ЕЦБ допринесе за приключването на няколко нормативни реформи през 2015 г., но на дневен ред остават редица ключови въпроси, свързани главно с доизграждането на рамката за коефициента на ливъридж и стратегическия преглед на капиталовата рамка.

Доизграждане на рамката за коефициента на ливъридж

Свръхзадлъжнялостта несъмнено е една от причините, породили финансовата криза. Най-големите банки в Европа бяха чувствително задлъжнели преди финансовата криза, тъй като в навечерието ѝ средният им ливъридж надхвърляше близо 33 пъти основния им капитал, а някои банки функционираха дори с ливъридж от 50 пъти техния основен капитал.^[40] Следователно комплексният и добре калибриран коефициент на ливъридж, съчетан с рисково базирана капиталова рамка, е важен инструмент за справяне с рисковете, породени от свръхзадлъжнялост. Според изследвания, проведени от ЕЦБ, коефициентът на ливъридж, който ефикасно допълва рисково базираните капиталови изисквания, значително ще намали вероятността за сътресения в банките с висока степен на задлъжнялост.^[41] Някои аспекти на рамката за коефициента на ливъридж все още се обсъждат от Базелския комитет и се очаква прегледът на калибрирането му да приключи през следващата година. До 1 януари 2017 г., докогато трябва да бъдат приключени всички корекции по рамката с оглед преминаването на 1 януари 2018 г. към режима по Първи стълб, се изпробва минимален коефициент на ливъридж на базовия собствен капитал от първи ред в размер на 3%. На европейско равнище Европейският банков орган започна работа по своя доклад за въздействието и калибрирането на коефициента на ливъридж. В доклада ще бъде направена оценка за въздействието на коефициента на ливъридж, като се отчетат потенциалните поведенчески последици от изискуемия коефициент на ливъридж, неговото взаимодействие с други пруденциални изисквания и цикличността.

Стратегически преглед на капиталовата рамка

Основна цел на политиката на ЕЦБ е да гарантира високи и съпоставими капиталови коефициенти на банките в отделните юрисдикции. Във връзка с това няколко проучвания на Базелския комитет и на Европейския банков орган установиха прекомерни различия в капиталовите изисквания за банките през последните години. Като комплексна политическа мярка за справяне с опасенията Базелският комитет предприе стратегически преглед на базелската капиталова рамка. Целта на провеждания преглед е да се разработи подход, който да ограничи използването на вътрешнобанкови модели за набор от портфейли, подходящи за моделиране. Този подход ще наложи допълнителни ограничения върху моделирането на тези портфейли, включително чрез определяне на прагове или елиминиране на конкретни параметри при моделирането. В съответствие с него регулаторният капитал за всички останали портфейли ще се изчислява чрез алтернативни методи, определени от Комитета. Прегледът целѝ да се подобри балансът между опростеност, съпоставимост и чувствителност към риска, както и да се изпълнят зададените от Комитета цели за адекватност, устойчивост и последователно прилагане.

Разрешаване на проблема „твърде голям, за да фалира“

Стандарт за общия капацитет за поемане на загуби по отношение на глобалните системно значими банки и отражението му върху ЕС

Стандартът за общия капацитет за поемане на загуби (TLAC) по отношение на глобалните системно значими банки (G-SIBs, ГСЗБ), одобрен от Съвета за финансова стабилност през ноември 2015 г., е изготвен така, че ГСЗБ, които изпадат в несъстоятелност, да разполагат с достатъчен капацитет за поемане на загуби и за рекапитализация, за да могат да приложат стратегия за контролирано преструктуриране. Така стандартът е крайъгълен камък за разрешаването на проблема „твърде голям, за да фалира“. Проблемът е важен за ЕЦБ от гледна точка както на финансовата стабилност, така и на надзора и затова ЕЦБ активно допринасяше за разработването на стандарта TLAC.

Той определя минимално изискване и дефинира критерии за инструменти и задължения, допустими по TLAC, които имат за цел да гарантират, че тези инструменти и задължения ще бъдат на разположение за поемане на загуби при преструктуриране. Наличието на минимално изискване на TLAC за всички ГСЗБ ще спомогне за гарантиране на тяхната равнопоставеност в световен мащаб. При необходимост компетентните органи могат според случая да определят по-високо от минималното изискване на TLAC по отношение на ГСЗБ. Минималното изискване на TLAC се измерва спрямо рисково претеглен и непретеглен бенчмарк. ГСЗБ трябва да поддържат TLAC на равнище, най-малко 16% от рисково претеглените активи за преструктуриране на групата от 1 януари 2019 г. и най-малко 18% от 1 януари 2022 г. Освен това, що се отнася до рисково непретегления бенчмарк, TLAC за тези банки трябва да бъде поне 6% от знаменателя на коефициента на ливъридж по „Базел ІІІ“ от 1 януари 2019 г. и най-малко 6,75% от 1 януари 2022 г.^[42]

Стандартът TLAC е сходен с минималното изискване за собствен капитал и допустими задължения по рамката на ЕС за преструктуриране, макар че между двата стандарта има и някои същностни различия. По-конкретно, TLAC се прилага само към ГСЗБ, докато минималното изискване за собствен капитал и допустими задължения се прилага към всички кредитни институции и инвестиционни фирми и за разлика от TLAC няма минимален праг. Двата стандарта трябва да станат съвместими до края на 2016 г. чрез клаузата за преразглеждане в Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки, но при отчитане на различията в приложното им поле.

Съюз на капиталовите пазари

Евросистемата подкрепя създаването на съюз на капиталовите пазари за Европа. Съюзът на капиталовите пазари има потенциал да допълни банковия съюз и да укрепи икономическия и паричен съюз, като подобри възможностите за подялба на презгранични рискове и засили устойчивостта на финансовата система.^[43] Той ще бъде от съществено значение и за стимулирането на растежа в Европа чрез диверсифициране на източниците на финансиране и разширяване достъпа на дружествата до финансов ресурс. На 30 септември 2015 г. Европейската комисия публикува план за действие, набелязващ редица мерки за създаването на основните градивни елементи на съюза на капиталовите пазари до 2019 г. ЕЦБ приветства плана за действие и подкрепя съпътстващите бързи действия, по-специално предложението за европейска рамка за секюритизация, която включва също диференциран пруденциален режим за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация, включително по-ниски капиталови изисквания за банките. Това ще допринесе за съживяването на пазарите на секюритизирани инструменти.

За да се ползват предимствата на съюза на капиталовите пазари, е необходимо да се достигне висока степен на финансова интеграция. Пълна интеграция е постигната, ако всички пазарни участници с еднакви съответни характеристики подлежат на единен набор от правила, имат равен достъп до пазарите и когато са активни на пазара, са еднакво третирани. За това е необходима дългосрочна концепция, придружена от амбициозна програма за по-нататъшни действия. Например националните закони за неплатежоспособност, данъци и ценни книжа трябва да се хармонизират в по-голяма степен.

Публикуваният от Комисията план за действие съдържа редица предложения за бързи действия. По-конкретно, в допълнение към предложението за европейска рамка за секюритизация Комисията публикува съобщение относно консултация по разработването на общоевропейска рамка за обезпечени облигации и предложение за преразглеждане на правилата за проспектите. Докато рамката за обезпечените облигации целѝ доизграждане на националните правила и проучване на възможността тези облигации да се използват за заеми за малки и средни предприятия (МСП), задачата на предложението за проспектите е да подобри достъпа до финансиране за дружествата и да опрости информацията за инвеститорите. По-конкретно, трябва да бъдат преодолени пречките за получаване на информация относно МСП. Тези мерки ще допринесат за по-нататъшната интеграция на капиталовите пазари.

В заключение, постигането на съюз на капиталовите пазари изисква комбинация от бързи действия и резултати за запазване на инерцията, както и постоянни усилия в продължение на няколко години в широк кръг области, ключови за функционирането на капиталовите пазари.

Други задачи и дейности

Пазарна инфраструктура и плащания

Пазарните инфраструктури улесняват клиринга и сетълмента на плащания, ценни книжа и деривати. Тяхната сигурност и ефективност са от ключово значение за поддържане на доверието в паричната единица и обезпечаване на операциите по паричната политика и стабилността на финансовата система като цяло. Интегрирането на пазарните инфраструктури в Европа е необходимо условие за постигането на наистина единен пазар.

Евросистемата играе централна роля при пазарните инфраструктури за разчетно-клирингови и платежни услуги (т.нар. посттърговски услуги) и при плащанията и има три функции – на оператор, катализатор и надзорен орган. Тя е операторът на ТАРГЕТ2 – инфраструктурата за сетълмент в реално време в резервни пари на големи по стойност и спешни плащания в евро. За да улесни презграничното използване на обезпечения за кредитните си операции, Евросистемата предлага Модела на кореспондентски отношения между централните банки. Освен това от юни 2015 г. новата инфраструктура на Евросистемата – ТАРГЕТ2-ценни книжа (T2-ЦК) – предлага сетълмент на ценни книжа в резервни пари. Концепцията на Евросистемата за 2020 г., очертаваща стратегията ѝ за бъдещето на пазарната инфраструктура, е разгледана в раздел 1.1 по-долу.

В ролята си на катализатор Евросистемата активно помага на сектора да хармонизира процесите, свързани с посттърговските услуги, след въвеждането на Т2-ЦК и да намира сигурни и ефективни решения за плащането, клиринга и сетълмента при плащанията на дребно в еврозоната (т.нар. малки плащания). Евросистемата имаше определяща роля за въвеждането на Единната зона за плащания в евро (СЕПА) от самото ѝ начало и ще продължи своята дейност в областта на малките плащания като движеща сила за иновации. Нововъведенията, произтичащи от засилващата се цифровизация в областта на плащанията, са разгледани в раздел 1.2.

В качеството си на надзорен орган Евросистемата гарантира ефективното управление на рисковете и надеждната организация на управлението на пазарните инфраструктури, а където е необходимо, насърчава промените. Например в рамките на участието си при определянето на международни стандарти Евросистемата работи съвместно със сектора за засилване устойчивостта на финансовата пазарна инфраструктура спрямо кибератаки. Работи се и за повишаване на ефективността и сигурността на малките плащания. Що се отнася до надзора върху инфраструктурите за ценни книжа и деривати, Евросистемата в сътрудничество със съответните контролни и надзорни органи завърши оценката за устройството на Т2-ЦК, преди новата платформа да влезе в експлоатация. Освен това рисковете, свързани с централните контрагенти, бяха в центъра на вниманието поради нарастващото им системно значение. Това е разгледано по-подробно в раздел 1.3.

Въвеждането на Т2-ЦК в експлоатация и бъдещето на пазарната инфраструктура

През юни 2015 г. новата платформа на Евросистемата за единен сетълмент на ценни книжа – ТАРГЕТ2-ценни книжа, бе въведена в експлоатация. Към платформата са свързани пет централни депозитара на ценни книжа в Гърция, Италия, Малта, Румъния и Швейцария, а останалите 16 пазара ще се присъединят през следващите две години. Многовалутното измерение на Т2-ЦК ще заработи от 2018 г., когато чрез платформата ще може да се извършва сетълмент в датски крони. В бъдеще се очаква повече държави и валути да се присъединят към Т2-ЦК.

Т2-ЦК премахва различията между вътрешния и презграничния сетълмент на ценни книжа, като предлага решение на проблема с недостатъците на доскорошната фрагментация на пазара. Т2-ЦК е основен двигател за хармонизирането на посттърговските услуги и стандарти и допринася за засилването на финансовата интеграция и постигането на истински единен европейски пазар.

Тъй като процесът на преминаване към Т2-ЦК продължава, в перспектива Евросистемата ще гарантира, че пазарните инфраструктури и плащанията съответстват на развитието на технологиите и стават все по-ефективни. Концепцията на Евросистемата за 2020 г. очертава стратегия за пазарна инфраструктура, която включва план за действие в три точки.

Първата насока за действие е да се проучат взаимодействията между ТАРГЕТ2 и Т2-ЦК. Техническата инфраструктура ще бъде обединена, така че ТАРГЕТ2 да може да се възползва от най-новите технологии, с които Т2-ЦК разполага в момента, като например по-нататъшното оптимизиране на механизмите за икономия на ликвидност. Втората насока за действие се състои в проучване на възможностите да се подпомогне разработването на общоевропейско решение за незабавните плащания (виж раздел 1.2). Третата се заключава в по-нататъшно хармонизиране и повишаване ефективността на управлението на обезпеченията в Евросистемата, включително възможното хармонизиране на техниките и процедурите за обезпечаване. Ако процесът на хармонизирането завърши успешно, може да бъде обсъдена икономическата обосновка за създаването на единна система за управление на обезпеченията в Евросистемата.

В стремежа си да превърне концепцията си за 2020 г. в реалност Евросистемата ще работи отблизо с пазара, ще се съобразява с неговата гледна точка и ще гарантира, че европейската пазарна инфраструктура е изградена според неговите нужди.

Цифровизацията в областта на плащанията

След успешното преминаване към СЕПА за кредитни преводи и директни дебити в еврозоната фокусът на сектора на платежните услуги и на Евросистемата се измести от хармонизиране и интегриране към модернизация и новаторство. Изместването беше необходимо поради навлизането на цифровизацията в ежедневието. Секторът на платежните услуги се съобразява с натрупания опит и променящите се очаквания на потребителите. В някои европейски държави се появиха решения като мобилните плащания „от човек на човек“ или безконтактните плащания. Някои от тях се базират на незабавни плащания или на решения за платежни услуги, които осигуряват на получателя незабавен достъп до средства. Въпреки това тези услуги са достъпни само на национално равнище и не са оперативно съвместими и достижими в общоевропейски мащаб.

За да се избегне повторната фрагментация на СЕПА чрез появата на множество самостоятелни национални решения, Евросистемата твърдо подкрепя разработването на общоевропейско решение за незабавните плащания. Съветът за малки плащания в евро, председателстван от ЕЦБ, покани сектора на платежните услуги да представи предложение за изготвяне на схема за незабавен СЕПА кредитен превод в евро. Това предложение, което ще създаде общата база за обмисляне на европейски решения за незабавните плащания, беше прието от Съвета за малки плащания в евро през ноември 2015 г. и ще залегне в основата на наръчника, който понастоящем се изготвя от Европейския платежен съвет.

По отношение на клиринга и сетълмента на незабавните плащания ЕЦБ поде диалог с доставчиците на инфраструктури за пазара на дребно и обмисля собствената си роля при сетълмента на такива плащания като оператор на ТАРГЕТ2.

Като следваща стъпка ЕЦБ се включи в работата на Съвета за малки плащания в евро по препоръките за улесняване на общоевропейските мобилни плащания „от човек на човек“ и на мобилните и картовите безконтактни плащания. В бъдеще Евросистемата ще трябва да посвети своето внимание и на новите решения за плащания и доставчици на платежни услуги, които възникват в условията на разрастваща се електронна търговия.

През февруари 2015 г. ЕЦБ публикува втори доклад относно виртуалните валутни схеми. Като цяло фокусът на вниманието в сектора се измества от стойността към вградения механизъм за прехвърлянето на тази стойност, т.е. т.нар. блокчейн (blockchain) – верига от блокове с публични данни за трансакции, или технология на разпределени бази данни. ЕЦБ ще продължи да наблюдава развитието на технологията, залегнала в основата на подобни схеми.

Управление на рисковете, свързани с централни контрагенти

Световната финансова криза от 2007–2008 г. разкри значителни слабости в прозрачността и управлението на рисковете на пазарите на извънборсови деривати и най-вече в сегмента, в който клирингът на операциите е двустранен. Във връзка с това на своята среща на високо равнище през 2009 г. в Питсбърг ръководителите на държавите от Г-20 се споразумяха клирингът на всички стандартизирани извънборсови сделки с деривати да се извършва централизирано.

Поради задължението си да извършват централизиран клиринг централните контрагенти (ЦК) управляват все по-голям дял от финансовия риск, произтичащ от извънборсовите сделки с деривати, и надеждността им от гледна точка на финансовата стабилност придобива все по-голямо значение. Във връзка с това през февруари 2015 г. финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 поискаха от Съвета за финансова стабилност да разработи съвместно с Комитета за плащанията и пазарната инфраструктура, Международната организация на комисиите по ценни книжа и Базелския комитет за банков надзор координиран работен план за укрепване устойчивостта на ЦК и планиране на възстановяването и възможностите за оздравяване. Работният план на ЦК за 2015 г. включва четири основни компонента: 1) оценка на адекватността на съществуващите мерки за устойчивост на ЦК (включително капацитета за абсорбиране на загуби и ликвидността, както и стрес тестовете); 2) преглед на съществуващите механизми за възстановяване на ЦК, включително инструментите за разпределяне на загуби, и оценяване на необходимостта от по-подробно разписани стандарти; 3) преглед на съществуващите режими за преструктуриране и на механизмите за планиране на преструктурирането на ЦК и оценка на необходимостта от по-подробно разписани стандарти или от допълнителни средства за предварително финансиране; и 4) анализ на взаимозависимостите на ЦК, техните преки и косвени клирингови членове и други финансови институции и на потенциалните канали за пренос на риска посредством тези взаимозависимости. ЕЦБ участва пряко в тези направления на дейността чрез профилираните международни комитети.

Като стъпка към задълбочаване на сътрудничеството на 29 март 2015 г. ЕЦБ и Bank of England обявиха^[44] мерки, насочени към укрепване на финансовата стабилност във връзка с пазарите за клиринг чрез ЦК в рамките на ЕС посредством координиран съвместен подход. В този смисъл ЕЦБ и Bank of England постигнаха съгласие относно усъвършенствани процедури за обмен на информация и взаимодействие във връзка с намиращите се в Обединеното кралство ЦК, отчели значителен обем операции в евро.

ЕЦБ, както и други централни банки от Евросистемата, продължи да участва в текущата работа на колегиалните органи, упражняващи надзор върху ЦК в ЕС, които осъществяват голям обем деноминирани в евро трансакции посредством централизиран клиринг съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR). През 2015 г. това включваше приемането на предложеното разширяване на услугите, предоставяни от ЦК.

На 2 септември 2015 г. ЕЦБ публикува отговора си във връзка с общественото допитване на Европейската комисия относно преразглеждането на EMIR. Отговорът съдържаше редица предложения за укрепване на надзорната рамка на колегиите във връзка с ЦК и подобряване качеството на отчитаните данни за деривати с оглед постигане на по-голяма прозрачност.

Финансови услуги, предоставяни на други институции

Управление на операциите по получаване и предоставяне на кредити

ЕЦБ отговаря за управлението на операциите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити по Механизма за средносрочна финансова подкрепа (МСФП)^[45] и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)^[46]. През 2015 г. ЕЦБ обработи лихвени плащания във връзка със заемите по МСФП. На 31 декември 2015 г. общият непогасен обем по този инструмент възлизаше на 5,7 млрд. евро. През 2015 г. ЕЦБ обработи изплащането и успешното погасяване на краткосрочния мостов заем, отпуснат на Гърция по ЕМФС след решение, прието от Съвета на ЕС. Тя обработваше също различни плащания и лихвени плащания във връзка със заемите по ЕМФС. На 31 декември 2015 г. общият непогасен обем по този механизъм беше 46,8 млрд. евро.

ЕЦБ отговаря също и за администрирането на плащания, възникващи във връзка с операциите по Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС)^[47] и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)^[48]. През 2015 г. ЕЦБ обработи различни плащания на лихви и такси във връзка със заемите по ЕИФС. Тя обработи изплащането на два транша от предоставения на Гърция заем по ЕМС след решение, прието от Съвета на ЕС, както и плащания във връзка с членски вноски за ЕМС и различни плащания за лихви и такси по заемите от този механизъм.

И накрая, ЕЦБ отговаря за обработката на всички плащания по споразумението за заем за Гърция.^[49] На 31 декември 2015 г. общият непогасен обем по това споразумение беше 52,9 млрд. евро.

Услуги на Евросистемата по управление на резервите

През 2015 г. продължи предлагането на голям пакет финансови услуги в съответствие с въведената през 2005 г. рамка на Евросистемата за услуги по управление на резервите (ЕRMS) с цел управление на деноминираните в евро резервни активи на клиенти. Отделни НЦБ от Евросистемата („доставчици на услуги на Евросистемата“) при хармонизирани условия съгласно общоприети пазарни стандарти предлагат на централни банки, парични органи и държавни агенции, разположени извън еврозоната, както и на международни организации пълния набор от услуги. ЕЦБ изпълнява обща координираща роля, като съдейства за гладкото функциониране на рамката и за отчитане пред Управителния съвет.

През 2015 г. броят на клиентите, поддържащи делови взаимоотношения с Евросистемата в рамките на предлаганите от нея услуги по управление на резервите, възлезе на 285 спрямо 296 през 2014 г. Що се отнася до самите услуги, през 2015 г. общият размер на агрегираните наличности (който включва парични активи и притежавани ценни книжа), управлявани в съответствие с рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите, се увеличи с близо 6% спрямо края на 2014 г.

Банкноти и монети

ЕЦБ и националните централни банки в еврозоната са отговорни за емитирането на евробанкноти в рамките на еврозоната и за поддържане на доверието в еврото.

Наличнопарично обращение

През 2015 г. броят и стойността на евробанкнотите в обращение нарасна съответно с около 7,8% и 6,6%. В края на годината броят на евробанкнотите в обращение възлезе на 18,9 млрд. със съвкупна стойност 1083 млрд. евро (виж графики 27 и 28). Банкнотата с номинал 50 евро отбеляза най-висок годишен темп на прираст, достигайки 11,8% през 2015 г. Търсенето на този номинал се повиши рязко около средата на годината. Най-вероятното обяснение за това е, че туристите, посещаващи Гърция, са носили със себе си повече парични наличности от обичайното предвид въведените в страната ограничения за теглене на пари в брой (които обаче бяха прилагани само към резиденти). Производството на евробанкноти е разпределено между националните централни банки, на които през 2015 г. бе възложено производството на общо 6,0 млрд. броя банкноти.

По отношение на стойността около една четвърт от евробанкнотите в обращение според оценки се намират извън еврозоната, предимно в съседни на нея държави. Евробанкноти, предимно купюри от 500 и 100 евро, се държат извън еврозоната като средство за съхранение на стойността и с цел сетълмент на сделки на международните пазари. Паричните наличности имат предимството за незабавен сетълмент без необходимост от оценяване платежоспособността на контрагента.

През 2015 г. общият брой евромонети в обращение нарасна с 4,7% до 116,1 млрд. в края на годината, когато стойността им възлезе на 26,0 млрд. евро, или бе с 4% по-висока в сравнение с края на 2014 г.

През 2015 г. НЦБ от еврозоната провериха за истинност и годност за паричното обращение около 32,9 млрд. банкноти, като почти 5,2 млрд. броя от тях бяха изтеглени от обращение. Евросистемата продължи също да подпомага производителите на банкнотообработващо оборудване, за да гарантира, че то отговаря на стандартите на ЕЦБ за проверка за истинност и годност на евробанкнотите преди връщането им в обращение. През 2015 г. кредитните институции и други лица, работещи с пари в брой на професионална основа, провериха 31 млрд. броя евробанкноти за истинност и годност с помощта на такива машини.

Неистински и преправени евробанкноти

През 2015 г. Евросистемата изтегли от обращение около 899 хил. бр. неистински или преправени евробанкноти. Делът на фалшифицираните остана на много ниски равнища спрямо броя на истинските евробанкноти в обращение. Графика 29 илюстрира дългосрочната динамика на количеството неистински или преправени банкноти, изтеглени от обращение. Предпочитани за фалшифициране са купюрите от 20 и 50 евро от първата серия, които през 2015 г. съставляваха съответно 50,5% и 34,2% от общия брой неистински и преправени банкноти. Слабото увеличение на общия брой неистински и преправени банкноти през 2015 г. се дължеше главно на по-високия дял на фалшифицираните купюри от 50 евро. В графика 30 са представени допълнителни подробности с разбивка по номинална стойност.

ЕЦБ продължава да съветва гражданите да бъдат бдителни за евентуални измами и да не забравят да ползват теста „пипни – разгледай – наклони“, както и никога да не разчитат само на един защитен елемент. Освен това за лицата, работещи с пари в брой на професионална основа както в Европа, така и извън нея, непрекъснато се предлага обучение и се предоставят актуализирани информационни материали в помощ на борбата на Евросистемата срещу фалшифицирането на еврото. За постигането на тази цел ЕЦБ си сътрудничи и с Европол, Интерпол и с Европейската комисия.

Втората серия евробанкноти

Нова банкнота от 20 евро бе пусната в обращение на 25 ноември 2015 г. Това е третата от планираните банкноти от серията „Европа“. Както новите банкноти от 5 и 10 евро, пуснати в обращение през май 2013 г. и септември 2014 г., така и новата 20-еврова банкнота съдържа подобрени защитни елементи, в това число воден знак с портрет и изумруденозелено число 20, което променя цвета си при наклон на банкнотата, отразявайки светлината и създавайки илюзия, че се движи. Новата банкнота от 20 евро съдържа още един, иновативен защитен елемент – при поставяне на банкнотата срещу светлина в холограмата се вижда прозорче с образа на Европа (героиня от древногръцката митология). Преди представянето на новата банкнота от 20 евро ЕЦБ и НЦБ от еврозоната проведоха кампания за информиране на обществеността и на лицата, работещи с пари в брой на професионална основа, относно новата банкнота и нейните характеристики. Те предприеха и някои мерки, за да подпомогнат производителите на банкнотообработващи машини в подготовката им за въвеждане на новата банкнота.

Останалите купюри от серията „Европа“ ще бъдат въведени в обращение през следващите няколко години.

Статистика

ЕЦБ, подпомагана от НЦБ, разработва, събира, съставя и разпространява богат набор от статистически данни, които съществено подпомагат паричната политика на еврозоната, надзорните функции на ЕЦБ и другите разнообразни задачи на ЕСЦБ и на Европейския съвет за системен риск. Тези статистически данни се използват и от органите на публичната власт, участниците на финансовите пазари, медиите и широката общественост.

През 2015 г. ЕСЦБ продължи редовно, гладко и своевременно да предоставя статистически данни за еврозоната. Освен това тя положи значителни усилия за пълно въвеждане на новите международни стандарти за всички видове статистика на ЕЦБ и за удовлетворяване на новите изисквания за своевременна, висококачествена и по-подробна статистическа информация по отделни страни, сектори и инструменти.^[50]

Нова и усъвършенствана статистика на еврозоната

От 1 януари 2015 г. ЕЦБ публикува на дневна база тримесечния спот лихвен процент, изведен чрез крива на доходност, изчислена на база на облигациите, емитирани от сектор „централно държавно управление“, с рейтинг AA и по-висок. От началото на публикуването на този лихвен процент МВФ го използва като компонента в евро на лихвения процент по специалните права на тираж, заменяйки лихвения процент по тримесечния ЮРЕПО.

От януари 2015 г. публикуваната статистика за емисиите ценни книжа включва разширени разбивки по сектор на емитента и вид инструмент в съответствие с новоприетата версия на Европейската система от сметки (ЕСС ‘2010).

През април 2015 г. бяха внесени съществени подобрения в статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция с публикуването на данни до 2008 г. Тези данни са в съответствие с методологията на шестото издание на Ръководството по платежен баланс на МВФ и включват детайлна разбивка на контрагентите по географски региони.

Освен това от юли 2015 г. публикуваната статистика за паричната динамика, лихвите по банкови услуги на дребно, инвестиционните фондове и дружествата със специална инвестиционна цел включва нови разбивки, например по сектор на емитента и вид инструмент, което е в съответствие с ЕСС ‘2010. Статистиката на инвестиционните фондове съдържа допълнителни данни за нови категории фондове, като фондове за дялово участие и регистрирани в еврозоната и търгувани на борсата фондове. Лихвената статистика на банките включва допълнителни показатели за непогасени кредити с разбивка по остатъчен матуритет и актуализиран за следващия период лихвен процент. Освен това лихвените проценти по предоговорени кредити се разглеждат отделно в рамките на категорията „нов бизнес“.

Съществено подобрение бе извършено в консолидираните данни за банките (набора от данни на ЕСЦБ за банковата система в ЕС на консолидирана основа) и от август 2015 г. те вече се публикуват не на полугодишна, а на тримесечна база. Това подобрение бе благоприятствано от влизането в сила на Техническите стандарти за изпълнение на Европейския банков орган относно надзорната отчетност, с които значително се увеличи обемът на съпоставимата информация в рамките на ЕС. По-конкретно, показателите за качество на активите в значителна степен са заменени с нови данни за необслужваните експозиции, както и с ключови позиции по отказа от принудителни мерки. Предоставени са и нови измерители на ликвидността, финансирането и обременените с тежести активи.

През септември 2015 г. ЕЦБ публикува нова статистика за кредитите, коригирани с продажбите и секюритизацията, даваща по-пълна информация за отпуснатите от банки в еврозоната кредити, които вече не се водят по техните баланси.

През октомври 2015 г. ЕЦБ започна да публикува месечни данни за салдата по ТАРГЕТ2, разбивка на данните за емитирани от резиденти на еврозоната листвани на борсата акции по вид валута и подобрена годишна статистика на плащанията, имайки предвид въвеждането на Единната зона за плащания в евро и други промени на пазара на плащанията в Европа.

През ноември 2015 г. ЕЦБ започна да публикува нов тримесечен статистически доклад за сектора на домакинствата, обхващащ икономическите и финансовите им дейности и представящ ключови показатели за еврозоната и съпоставка на 19-те страни от еврозоната.

През декември 2015 г. ЕЦБ публикува Проучване на националните практики, което детайлно документира методологиите, прилагани в страните от еврозоната за събирането на статистически данни за балансите на ПФИ.

Други промени в статистическата дейност

През март 2015 г. ЕЦБ публикува Регламент относно отчитането на надзорна финансова информация^[51], постепенно разширяващ отчетните изисквания до всички наблюдавани субекти, които на базата на надзорните финансови отчети (FINREP) още не подлежат на отчет, като прилагането на изискванията започна от края на 2015 г.

Макар че институциите, прилагащи Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) на консолидирано равнище, вече са задължени да подават отчети по FINREP, Регламентът разширява задължителната отчетност, като включва: 1) значими поднадзорни групи, прилагащи националните счетоводни правила; 2) значими поднадзорни лица, които се отчитат на индивидуална основа както по МСФО, така и по националните счетоводни правила; и 3) по-малко значими поднадзорни групи, прилагащи националните счетоводни правила, и по-малко значими поднадзорни лица.

ЕСЦБ продължи работата по няколко текущи проекта с цел с течение на времето да усъвършенства достъпността и качеството на статистическите данни въз основа на нови или съществено подобрени бази с микроданни. През 2015 г. значителни усилия бяха посветени както на разработването на нова рамка за събирането на подробни данни за кредита (през декември 2015 г. с оглед на големия обществен интерес към проекта бе публикуван и съответен проекторегламент), така и на разширяване събирането на данни за емисии и вложения в отделни ценни книжа. По-конкретно, Регламентът и Насоките относно статистиката на притежаваните ценни книжа бяха актуализирани с цел подобряване събирането на данни за вложенията на застрахователни дружества. Продължава и работата по прилагане на новата статистика на паричния пазар в евро, за която от април 2016 г. ежедневно ще се събира информация по отделни трансакции в рамките на основните пазарни сегменти (т.е. обезпечен, необезпечен, валутни суапове и суапове по овърнайт лихви).

На международно ниво ЕЦБ – като член на Междуинституционалната група за икономическа и финансова статистика – продължи активно да допринася за постигане целите на Инициативата за попълване на липсващите данни, подета през април 2009 г. от министрите на финансите и управителите на централните банки от Г-20 за попълване на липсващите данни, установени след световната финансова криза. След изготвянето и прилагането на 20-те първоначални препоръки от първата фаза ЕЦБ твърдо подкрепя и втората фаза на инициативата, одобрена през септември 2015 г.

Икономически изследвания

Провеждането на висококачествени научни изследвания играе важна роля, като помага на ЕЦБ да постига основните си цели и да се справя със своите променящи се приоритетни задачи. През 2015 г. изследователската дейност в областта на икономиката се разшири поради многобройните нови сериозни предизвикателства, пред които бяха изправени органите, формиращи политиката. Преди всичко дейността бе реорганизирана в по-малко на брой (т.е. седем) специализирани изследователски групи. Освен това за насърчаване на трайното сътрудничество по важни изследователски теми в цялата ЕСЦБ спомагаха три мащабни изследователски мрежи.^[52]

Научноизследователски приоритети и групи на ЕЦБ

През 2015 г. икономическите изследвания в ЕЦБ се осъществяваха в рамките на седем общобанкови изследователски групи, които заедно съсредоточиха проучванията си в четири основни направления: 1) включване на ефекта от промените в икономическата и финансовата структура в анализа на бизнес цикъла и прогнозирането; 2) оценяване на предавателния механизъм на паричната политика, включително променящата се оперативна рамка и нейното прилагане; 3) стартиране на научни изследвания в областта на микропруденциалния и банковия надзор и по-нататъшно развитие на макропруденциалния анализ; и 4) изясняване на взаимодействието между единната парична политика и фискалната, структурната и пруденциалната политика в контекста на промените в институционалната рамка на ЕС.

Във връзка с приоритети 1 и 2 проучванията бяха съсредоточени главно върху дълбочинно изследване на причините за ниската инфлация и повтарящите се грешки при нейното прогнозиране. Резултатите откроиха значимостта както на външните, така и на вътрешните канали. По отношение на външните канали като основен фактор за грешките при прогнозиране на инфлацията в последно време бе определена трудността да се предвидят цените на петрола. Ето защо бяха разработени редица нови модели, които подпомагат по-точното прогнозиране на тенденциите на петролните пазари и обобщаването на резултатите от прилагането на тези модели. Що се отнася до вътрешните фактори, изследванията показаха възможно подценяване на степента на икономически спад и засилваща се връзка между реалната стопанска активност и инфлацията като възможен източник за надценяване на инфлацията. Освен това изследванията спомогнаха за идентифицирането на нови рискове, свързани с възможно отвързване на инфлационните очаквания, и показаха как, когато номиналните лихвени проценти достигнат нулева долна граница, ниската инфлация придобива тенденция да се самоиндуцира. Впрочем изследванията показаха и как ориентирите и нестандартните мерки по паричната политика могат да играят важна роля в тази среда чрез ограничаване на рисковете от отвързване на инфлацията и чрез подкрепа на съвкупното търсене.

Както микро-, така и макропруденциалната политика заемаше все по-челно място в изследователската дейност на ЕЦБ през 2015 г. След създаването на ЕНМ изследванията се съсредоточиха върху ефектите от регулирането и други видове държавна политика върху поведението на банките и техните баланси. Високоприоритетно беше и възлагането за разработка на модели за анализ на макропруденциалната политика и на нейното взаимодействие с други видове политика, включително с паричната. Анализът на съществуващите различия и дисбаланси между държавите от еврозоната продължи да бъде главен фокус на изследванията, свързан със споменатия по-горе приоритет 4. Важен резултат от тази дейност бе идентифицирането на структурни фактори, които биха могли да обяснят различията, в т.ч. институционални проблеми и пречки на трудовия и стоковия пазар, които могат да спъват растежа. В сферата на финансовите пазари важна нова насока на изследване бе разработването на показатели за оценка на уязвими места във финансовата интеграция и банковия сектор.

Изследователски мрежи на Евросистемата/ЕСЦБ

Изследователските мрежи на Евросистемата/ЕСЦБ продължиха да имат съществен принос през 2015 г.Тук се включваше дейността на Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата, Мрежата за проучване динамиката на работните заплати и Научноизследователската мрежа по конкурентоспособност.

Работата на Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата бе посветена на анализа на данни, предоставяни от Наблюдението на Евросистемата върху финансовото състояние и потреблението на домакинствата (HFCS). Проучването има като крайна цел да изясни въпроса, как микроикономическата хетерогенност влияе върху макроикономическите резултати. През 2015 г. продължиха изследванията върху различни аспекти от поведението на потребителите и домакинските бюджети. Те включваха анализ на ефекта от промените в благосъстоянието на домакинствата върху потреблението и разпределението на богатството сред домакинствата и по страни. Данните от проучването бяха използвани за измерване на въздействието на инфлацията и дефлацията върху благосъстоянието на домакинствата; направен беше важният извод, че младите домакинства от средната класа, които са склонни да теглят кредити за покупка на жилище, търпят повече загуби при дефлация, докато домакинствата с натрупано състояние – по-богатите и по-стари домакинства – страдат най-вече в периоди на инфлация. Освен това данните от HFCS бяха използвани, за да се оцени как понижаването на лихвените проценти води до намаляване обслужването на дълга от страна на отделните домакинства, като изводите сочат, че коефициентите на обслужване на дълга спадат особено силно при домакинствата с най-ниски доходи (виж фигура 2).

През 2015 г. на базата на нов набор от данни за фирмите на ниво ЕС Научноизследователската мрежа по конкурентоспособност извърши пространно проучване на движещите сили на търговията и конкурентоспособността, международния пренос на шокове и разпределението на ресурсите в рамките на ЕС. Основият извод на Мрежата бе, че европейската конкурентоспособност зависи съществено и от неценови компоненти, свързани с нововъведенията, технологиите и организационните умения, а не само от цените, разходите и заплатите. Освен това Мрежата установи, че базовите различия в производителността на фирмите са решаващ фактор за агрегираните резултати от търговската дейност с оглед например на силно разнородните реакции на износителите към различни шокове. През годината наборът от данни беше допълнително разширен, което даде възможност за актуализиране на оценката на промените в разпределението на производителността във времето (например преди и след кризата) и за разграничаване на отделните характеристики на фирмите, като например размер и местоположение по страни.

Конференции и публикации

Организирането на конференции и семинари насърчава критичния обмен на мнения и обсъждането на изследователските резултати. През 2015 г. ЕЦБ организира редица подобни форуми. Един от ключовите беше Форумът на ЕЦБ по централно банкиране в Синтра, Португалия, на тема „Инфлация и безработица в Европа“. Друг важен семинар, проведен през ноември 2015 г., бе посветен на „Предизвикателства за паричната политика в условията на ниска инфлация“.

Резултатите от много изследователски дейности на ЕЦБ са публикувани в доклади. Поредицата „Работни материали“ (Working Papers) на ЕЦБ способства за своевременно оповестяване на резултатите от изследователската дейност, като през 2015 г. в поредицата бяха публикувани общо 117 разработки. Освен това през 2015 г. 67 разработки с авторство или съавторство на служители от ЕЦБ бяха поместени в реферирани списания. Броят им спрямо 2014 г. е чувствително увеличен и включва значителна част публикации във водещи списания по икономика и финанси.

Дейности и отговорности в правната сфера

През 2015 г. ЕЦБ взе участие в няколко съдебни производства на равнище ЕС. Банката предостави също голям брой становища в отговор на залегналото в Договора изискване за провеждане на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност, както и по отношение на мониторинга за спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп.

Участие на ЕЦБ в съдебни производства на равнище ЕС

Във връзка с директните парични операции (ДПО) след първото запитване от страна на Федералния конституционен съд на Германия за преюдициално заключение Съдът на Европейския съюз прие по същество становището на генералния адвокат от 14 януари 2015 г. и със своето решение C-62/14 от 16 юни 2015 г. потвърди съвместимостта на ДПО с Договорите. Той потвърди, че ЕЦБ се ползва с голяма свобода на действие в преценката си при определянето и провеждането на паричната политика. Със своята цел да съхранят единния характер на паричната политика в еврозоната и да гарантират адекватността на предавателния ѝ механизъм ДПО попадат в обхвата на правомощията на ЕЦБ, т.е. поддържането на ценова стабилност. По-конкретно, ДПО не накърняват отговорността на държавите членки по отношение на икономическата политика. Според Съда това заключение не се оборва от факта, че прилагането на ДПО зависи от пълното спазване от страна на въпросните държави членки на програмата за макроикономически реформи по ЕИФС или по ЕМС, тъй като по този начин се избягва рискът мерките по паричната политика да застрашат ефективността на икономическата политика, провеждана от въпросните държави членки. Освен това ДПО съответстват на принципа на пропорционалността. В допълнение, що се отнася до забраната за парично финансиране, Съдът постанови, че покупките на държавни облигации на вторичния пазар не трябва да имат въздействие, еквивалентно на прякото закупуване на такива облигации на първичния пазар, както и че такива покупки не трябва да бъдат използвани за заобикаляне целта на чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Ето защо всяка програма за закупуване на държавни облигации трябва да включва достатъчно предпазни механизми. Съдът постанови, че ДПО имат такива предпазни механизми, по-конкретно чрез избягване на всякакви гаранции, че емитираните облигации впоследствие ще бъдат закупени от ЕСЦБ. Той посочи, че ДПО не ограничават стимула за въпросните държави членки да следват разумна бюджетна политика. Въз основа на преюдициалното заключение Федералният конституционен съд на Германия ще излезе с окончателното си решение относно съвместимостта на ДПО с конституцията на Германия.

През октомври 2015 г. Общият съд на ЕС се произнесе в полза на ЕЦБ по всичките четири нерешени спора с държателите на гръцки държавни облигации. Ищците твърдяха, че са претърпели финансова загуба и са били лишени от основните си права на собственост и икономическа свобода след частично преструктуриране на държавния дълг на Гърция през 2012 г. По дело T-79/13 Съдът определи във връзка с предполагаемите щети, че ЕЦБ не е извършила неправомерно действие, което би могло да породи задължение по Договора за функционирането на Европейския съюз. Съдът също така поясни, че макар и ЕЦБ да е участвала в наблюдението на икономическите събития в Гърция, тя не може да бъде държана отговорна за участието на частния сектор в преструктурирането на дълга, тъй като отговорността за такива решения принадлежи преди всичко, ако не изключително, на гръцкото правителство. Потвърдено бе, че цялостната роля на ЕЦБ в контекста на участието на частния сектор е била само консултативна и в рамките на нейните правомощия съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на европейски механизъм за стабилност. В съответствие с решението на Съда на Европейския съюз по делото за директните парични операции (виж по-горе) Съдът подчерта, че ЕЦБ има голяма свобода на действие в преценката си при определянето и провеждането на паричната политика, и допълни, че тя може да носи отговорност в тази област само при явно и значително неспазване на ограниченията, наложени за упражняването на нейните правомощия. Останалите три дела, T-350/14, T-38/14 и T-413/14, бяха отхвърлени на основание на недопустимост.

На 4 март 2015 г. Съдът произнесе решението си T-496/11 относно правната валидност на критерия за местонахождение на системите за клиринг посредством централни контрагенти като част от рамката за надзорната политика на Евросистемата. През 2011 г. Обединеното кралство подаде иск за отмяна на рамката за надзорната политика, доколкото тя определя критерий за местонахождение за някои ЦК, установени в държави членки извън еврозоната. Съдът постанови, че рамката за надзорната политика съдържа нормативни по характер изисквания и надзорните компетенции на ЕЦБ не включват установяване на такива изисквания по отношение на ЦК. Затова Съдът отмени рамката за надзорната политика, доколкото тя определя изисквания във връзка с местонахождението на някои ЦК. Преразгледана временна рамка за надзорната политика, която вече не включва изисквания по отношение на местонахождението на ЦК, бе приета от Управителния съвет на 10 септември 2015 г. и публикувана в уебсайта на ЕЦБ.

Становища на ЕЦБ и случаи на неизпълнение

Член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз изискват провеждането на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност.^[53] Всички становища на Банката се публикуват в уебсайта на ЕЦБ. Становищата на ЕЦБ по предложѐния за законодателни актове на ЕС се публикуват и в „Официален вестник на Европейския съюз“.

През 2015 г. ЕЦБ предостави три становища по предложѐния за законодателни актове на ЕС и 55 становища във връзка с национални законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност.

На равнище Европейски съюз ЕЦБ предостави становища CON/2015/10 и CON/2015/18 във връзка с хармонизирания индекс на потребителските цени и становище CON/2015/4 относно разглеждането на мисията и организацията на Европейския съвет за системен риск.

Значителен бе броят на случаите, в които ЕЦБ консултира национални органи относно новите задачи, възложени на националните централни банки (НЦБ), включително ролята им на национални органи за преструктуриране^[54], във връзка с функционирането на национални механизми за преструктуриране на банки^[55],схеми за гарантиране на депозити^[56], регистри на банкови сметки^[57], централен кредитен регистър, кредитен посредник, регулиране на финансовия лизинг и дружествата за придобиване на кредити^[58] и защита на потребителите. ЕЦБ предостави становища във връзка с измененията на уставите на НЦБ, които разглеждат, наред с другото, въпроси като независимостта на централните банки и назначаването и освобождаването на членове на органите за вземане на решения на НЦБ.^[59] ЕЦБ предостави и становища във връзка със законодателни актове, отнасящи се за плащанията, банкнотите^[60], фалшифицирането на банкноти, нормата на задължителни резерви, статистиката^[61], преструктурирането на кредитите в чуждестранна валута^[62], пруденциалния надзор върху кредитни институции и финансовата стабилност^[63].

Отчетени са 17 случая на неспазване на задължение за консултиране с ЕЦБ по национални законопроекти, като изброените по-долу случаи бяха преценени като очевидни и съществени^[64].

Народното събрание на Република България не се консултира с ЕЦБ по изменения в Закона за кредитните институции и в други закони^[65], което поражда опасения относно възможно накърняване независимостта на централната банка.

Властите на Хърватия не се консултираха с ЕЦБ относно закон, фиксиращ валутния курс при месечни вноски по кредити, деноминирани в швейцарски франкове, или по индексирани кредити.^[66] От ЕЦБ не беше поискана консултация и във връзка с последващ закон, предвиждащ конвертирането на такива кредити в деноминирани в евро или в индексирани кредити. С оглед важността на последната мярка ЕЦБ взе решение да излезе по собствена инициатива със становище (CON/2015/32) по въпроса, но законът бе приет от парламента на Хърватия, преди ЕЦБ да приеме становището си.

Властите на Гърция не се консултираха с ЕЦБ във връзка с акт със законодателно съдържание относно краткотрайна банкова ваканция и относно ограниченията за теглене на пари в брой и за капиталови трансфери. ЕЦБ призна извънредния и временен характер на този законодателен акт на Гърция, който бе приет в спешен порядък поради преобладаващия обществен интерес, за да се гарантира, че мерките за контрол върху капитала са коригирани в необходимата степен.

Властите на Унгария не се консултираха с ЕЦБ относно нови правни актове, свързани със: 1) създаването на извънреден фонд за гарантиране на инвестициите^[67]; 2) мерки за несъстоятелност на физически лица^[68]; и 3) превалутиране в унгарски форинти на някои потребителски кредити, деноминирани в чуждестранна валута^[69].

ЕЦБ взе решение да излезе по собствена инициатива със становище (CON/2015/55) относно ирландски законопроект, свързан с държавна такса по теглени от банкомати пари в брой, предвид принципното му значение за ЕСЦБ, тъй като е възможно той да направи ползването на евробанкноти по-скъпо, отколкото електронните начини за плащане, с което поставя законното платежно средство в по-неизгодно положение.

Властите на Португалия не се консултираха с ЕЦБ във връзка с изменения в процедурата за назначаване на ръководството на Banco de Portugal.

Властите на Словакия също не се консултираха с ЕЦБ във връзка с промени в търговския си закон и свързани с него актове^[70], които дават възможност на правителството да използва специален налог върху финансовите институции за укрепване на собствения капитал на юридически лица, които са 100% държавна собственост.

Властите на Словения не се консултираха с ЕЦБ във връзка с изменения в Закон за систематично проучване на проекти от национално значение, който наред с другото включва гаранции за запазване независимостта на Banka Slovenije и нейните органи за вземане на решения.

ЕЦБ взе решение да излезе по собствена инициатива със становище (CON/2015/56) относно румънски законопроект, свързан с погасяване на обезпечени с ипотека дългове посредством прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, предвид принципното му значение за ЕСЦБ по отношение стабилността на румънската финансова система и възможния му мащабен отрицателен страничен ефект върху икономиката и банковия сектор.

Случаите на неконсултиране с ЕЦБ от страна на Кипър, Гърция, Унгария, Ирландия и Италия бяха преценени като очевидни и повтарящи се.

Развитие на законодателството във връзка с Единния надзорен механизъм: Административен съвет за преглед

Административният съвет за преглед, който се състои от петима членове и двама заместници, извършва вътрешен административен преглед на надзорните решения на ЕЦБ. Той започна работата си през септември 2014 г. и оттогава е извършил преглед на редица оспорвани решения по искане на адресати на надзорни решения.

Спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп

В съответствие с член 271, буква „г“ от Договора за функционирането на Европейския съюз на ЕЦБ е възложена задачата да наблюдава спазването от ЕЦБ и от всички национални централни банки (НЦБ) в ЕС на забраните, залегнали в членове 123 и 124 от Договора и в Регламенти (ЕО) № 3603/93 и № 3604/93 на Съвета. Член 123 забранява на ЕЦБ и на НЦБ да предоставят овърдрафт или каквито и да било други кредитни улеснения на правителства и на институции или органи на ЕС, както и да извършват покупки на първичния пазар на дългови инструменти, емитирани от тези институции. Член 124 забранява всички мерки, които не почиват на разумни съображения и създават привилегирован достъп на правителства и институции или органи на ЕС до финансови институции. Редом с Управителния съвет Европейската комисия също следи за спазването от страна на държавите членки на горепосочените разпоредби.

ЕЦБ наблюдава също извършваните от централни банки в ЕС покупки на вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от съответния национален публичен сектор, от публичния сектор в други държави членки и от институции и органи на ЕС. В съответствие със съображенията в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета придобиването от вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от публичния сектор, не трябва да се използва за заобикаляне целите на член 123 от Договора. Такива покупки не бива да се превръщат във форма на непряко парично финансиране на публичния сектор.

Дейностите по наблюдение, проведени за 2015 г., потвърдиха, че разпоредбите на членове 123 и 124 от Договора и на свързаните с тях регламенти на Съвета по принцип са спазвани.

При наблюдението се оказа, че през 2015 г. не всички НЦБ в ЕС са провеждали политика на олихвяване на депозитите на публичния сектор, която изцяло да съответства на лихвените тавани. По-конкретно, няколко НЦБ следва да гарантират, че лихвеният таван за депозитите на публичния сектор е необезпеченият овърнайт лихвен процент дори когато той е отрицателен.

Редуцирането през 2015 г. на активи, имащи отношение към Ирландската корпорация за преструктуриране на банки (IBRC), извършено от Banc Ceannais na hEireann/Central Bank of Ireland, включително чрез продажби на дългосрочни бонове с плаващ лихвен процент, е стъпка към пълното освобождаване от такива активи. И все пак един по-сгъстен график на продажбите би разсеял допълнително съществуващите сериозни опасения за наличие на парично финансиране.

Вследствие на опасенията, изразени в Годишния доклад на ЕЦБ за 2014 г., ЕЦБ продължи да наблюдава някои програми, предприети от Magyar Nemzeti Bank през 2014 г., които не бяха свързани с паричната политика и можеха да бъдат възприети като потенциално влизащи в противоречие със забраната за парично финансиране, в степента, в която те може да се тълкуват като възложени от държавата на Magyar Nemzeti Bank задачи или предоставяне по друг начин на държавата финансови облаги. Програмите включваха инвестиционни покупки на недвижими имоти, програма за насърчаване на финансовата грамотност, провеждана посредством мрежа от шест фондации, прехвърляне на работа в централната банка на бивши служители на Унгарския орган за финансов надзор и програма за закупуване на унгарски произведения на изкуството и културни ценности. Тъй като през 2015 г. опасенията на ЕЦБ не се разсеяха, тя ще продължи да наблюдава отблизо тези операции с цел да гарантира, че извършването им няма да доведе до противоречие със забраната за парично финансиране. Magyar Nemzeti Bank следва също да гарантира, че ресурсите на централната банка, които тя предоставя на своята мрежа от фондации, не са използвани, пряко или косвено, с цел финансиране на държавата.

През 2015 г. Magyar Nemzeti Bank закупи контролния пакет акции на Будапещенската фондова борса, което може да се разглежда като будещо опасения за парично финансиране, тъй като Magyar Nemzeti Bank фактически е използвала средства на централната банка в помощ на задача на икономическата политика, която обикновено се разглежда като правомощие на правителството. Magyar Nemzeti Bank взе също решение относно някои промени в инструментите на паричната си политика, за да подпомогне своята програма за самофинансиране. Предвид произтичащите от това стимули за банките да купуват деноминирани в унгарски форинти държавни ценни книжа в своята съвкупност някои промени може да се тълкуват като начин за заобикаляне на забраната за привилегирован достъп съгласно член 124 от Договора. ЕЦБ приканва Magyar Nemzeti Bank внимателно да разгледа тези операции предвид избягването на всякакво противоречие със забраната за парично финансиране и привилегирован достъп.

Bank of Greece погаси задължение по кредит на гръцката държава от стабилизационното споразумение с МВФ, използвайки вложения в СПТ, рисковете и ползите по които се поемат от Bank of Greece. Погашението породи сериозни опасения за парично финансиране, тъй като по този начин Bank of Greece фактически финансира задължение на публичния сектор към трета страна. Със споразумението относно вложенията и процеса на управление на сметките в разпределяни от МВФ СПТ, подписано от гръцкото правителство през декември 2015 г., се избягва възможността за възникване в бъдеще на подобни ситуации.

Международни и европейски отношения

Европейски отношения

През 2015 г. вследствие извлечените поуки от кризата бяха направени по-нататъшни стъпки с цел да бъде доизграден банковият съюз, да се преодолее фрагментацията на финансовия сектор и да продължи възстановяването му в еврозоната посредством предложението на Европейската комисия за европейска схема за гарантиране на депозитите и създаването на Единния механизъм за преструктуриране. Икономическата ситуация в еврозоната и преговорите за финансова помощ за Гърция също формираха дневния ред на заседанията на Еврогрупата и на Съвета Екофин, в които взеха участие председателят на ЕЦБ и други членове на Изпълнителния съвет. Необходимостта от последователна стратегия за фискалната, финансовата и структурната политика с цел ускоряване на възстановяването в Европа бе основна тема, обсъждана на срещите на Европейския съвет, както и на срещите на високо равнище на държавите от еврозоната, на които бе канен председателят на ЕЦБ. През 2015 г. ЕЦБ поддържаше тесен диалог с европейските институции и форуми, по-специално с Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета Екофин, Еврогрупата и Европейската комисия.

Приключване на изграждането на икономическия и паричен съюз в Европа

Председателят на ЕЦБ – заедно с председателите на Европейската комисия, на срещите на високо равнище на държавите от еврозоната, на Еврогрупата и на Европейския парламент – участва в изготвянето на доклад, озаглавен „Приключване на изграждането на икономическия и паричен съюз в Европа“, който бе публикуван на 22 юни 2015 г. В съответствие с мандата на срещата на високо равнище на държавите от еврозоната от октомври 2014 г. „да подготви следващите стъпки към по-добро икономическо управление в еврозоната“ докладът съдържа пътна карта в три етапа за доизграждането на задълбочен и действителен икономически и паричен съюз.

В изпълнение на решенията от доклада Европейската комисия прие на 21 октомври 2015 г. пакет от мерки, които набелязват насоките по прилагането на краткосрочните предложения в доклада и особено относно националните съвети по конкурентоспособност, учредяването на Европейския фискален съвет и по-нататъшната работа за единно външно представителство на еврозоната на международните форуми и по-специално в МВФ.

Това са първите стъпки към подобряване на рамката за икономическо управление. В перспектива следва да се изяснят и засилят мандатът и институционалната независимост на Европейския фискален съвет, за да се гарантира, че той може да изпълнява важна роля за засилване на прозрачността и подобряване на съответствието с фискалните правила.^[71] Съветите по конкурентоспособност на свой ред биха могли да дадат нов тласък за провеждането на структурни реформи в държавите от еврозоната, но трябва да бъдат изградени така, че да се гарантира тяхната независимост както на национално равнище, така и като мрежа на ниво еврозона.^[72] От своя страна ЕЦБ продължи да призовава за решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз, които следва да включват създаването на надежден общ предпазен механизъм към Единния фонд за преструктуриране и въвеждането на европейска схема за гарантиране на депозити. В този смисъл ЕЦБ приветства проекторегламента на Комисията за създаването на такава схема. Успоредно с банковия съюз един европейски съюз на капиталовите пазари има потенциала да укрепи икономическия и паричен съюз чрез подобряване на условията за презгранична подялба на риска и превръщането на финансовата система в по-устойчива, като също така благоприятства по-широкия и лесен достъп до финансиране и по-нататъшното развитие на европейската финансова интеграция.^[73]

В бъдеще тези краткосрочни стъпки трябва да се приложат бързо, както е заявено в доклада. Впоследствие, възможно най-скоро трябва да започне работа по детайлизирането на дългосрочната концепция за икономическия и паричен съюз. ЕЦБ нееднократно е подчертавала нуждата от последователно и цялостно прилагане разпоредбите на сега действащата рамка и от по-голям колективен суверенитет в средно- и дългосрочен хоризонт, например чрез усъвършенствано управление, преминавайки от правила към институции. Евросистемата е готова да подпомогне това начинание.

Съблюдаване на демократичната отчетност

ЕЦБ се отчита за своите действия пред Европейския парламент (ЕП) в качеството му на орган, съставен от представители, избрани от гражданите на ЕС. През 2015 г. председателят на ЕЦБ присъства на четири редовни изслушвания на Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП, състояли се на 23 март, 15 юни, 23 септември и 12 ноември. На тези изслушвания членовете на ЕП съсредоточиха вниманието си по-конкретно върху икономическата ситуация в еврозоната, разширената програма на ЕЦБ за закупуване на активи, програмите за макроикономически реформи и реформирането на управлението на еврозоната. В допълнение към редовните изслушвания на 25 февруари председателят участва в пленарното заседание на ЕП, на което бе обсъдено решението за Годишния доклад на ЕЦБ за 2013 г. Освен това на 20 април заместник-председателят на ЕЦБ представи пред комисията Годишния доклад на ЕЦБ за 2014 г., а на 16 юни Ив Мерш, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, участва в обществено изслушване относно ТАРГЕТ2-ЦК пред същата комисия.

ЕЦБ изпълнява своите задължения за отчетност и чрез редовно отчитане и отговори на писмени въпроси, задавани от членовете на ЕП. Получените през 2015 г. 179 въпроса надхвърлят броя на писмата, получени за целия предишен парламентарен мандат (виж фигура 3). Отговорите на тези въпроси са публикувани в уебсайта на ЕЦБ. Повечето от тях се отнасят до изпълнението на нестандартните мерки на ЕЦБ по паричната политика, икономическите перспективи и програмите за макроикономически реформи.

Както и в предишни години, ЕЦБ предоставяше информация за обсъжданията в ЕП и в Съвета на ЕС по законодателни предложения в рамките на своята компетентност.

ЕЦБ е длъжна също да се отчита за своите действия по банков надзор както пред ЕП, така и пред Съвета на ЕС. В този контекст председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ взе участие в пет заседания на Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП и присъства на отделни заседания на Съвета Екофин и на Еврогрупата. По-подробна информация е представена в ECB Annual Report on supervisory activities 2015.

Международни отношения

В сложната международна среда ЕЦБ участваше в дискусии на международни форуми, събираше и предоставяше информация за своята политика, като по този начин укрепваше връзките си с ключови международни партньори. Това беше особено важно в годината, когато паричните власти от цял свят си поставиха за цел да коригират позициите си по паричната политика.

Г-20

В условията на бавно възстановяваща се световна икономика и засилила се колебливост в някои икономики с възникващи пазари ЕЦБ участваше активно в дискусиите на държавите от Г-20, които бяха фокусирани върху насърчаването на глобалния растеж и икономическата устойчивост и подчертаваха значимостта на строгото прилагане на плановете за реформи. На фона на важните решения по паричната и по други политики на обсъждане беше поставен и въпросът за разпространението в световен мащаб на косвените ефекти от националните икономически политики. За намаляване на несигурността и на отрицателните странични ефекти беше подчертано, че политическите решения и действия трябва да бъдат внимателно преценявани и добре разяснявани.

На срещата на високо равнище в Анталия ръководителите на държавите от Г-20 отчетоха напредък в прилагането на стратегиите за растеж, насочени към повишаване равнището на съвкупния БВП с (поне) 2% до 2018 г. Със задоволство бе прието уточняването на всички основни моменти в дневния ред на финансовите реформи, като бе подчертана необходимостта от последователното им прилагане. Ръководителите на държавите от Г-20 направиха преглед и на напредъка по други световни инициативи, преди всичко по проекта за борба с ерозията на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, целящ модернизиране на международните данъчни правила. Като цяло, действията на Г-20 следва да засилят текущия и потенциалния икономически растеж, да подпомогнат разкриването на нови работни места, да укрепят устойчивостта, да насърчат развитието и да разширят обхвата на политиките.

Въпроси на икономическата политика, свързани с МВФ и международната финансова архитектура

ЕЦБ играе активна роля при обсъждането в МВФ на международната финансова архитектура. За да се чува по-ясно гласът на ЕС и на еврозоната, ЕЦБ подкрепя координирането на общите позиции. През 2015 г. МВФ проведе своя петгодишен преглед на метода за оценка на специалните права на тираж (СПТ), за да гарантира, че валутната кошница на СПТ продължава да отразява относителната важност на основните валути в световните търговски и финансови системи. Основна тема на дискусиите по прегледа през 2015 г. беше дали да се разшири наборът от валути в кошницата на СПТ с включването на китайския юан. В периода преди прегледа от 2015 г. китайските власти предприеха редица реформи за улесняване свободното използване на юана. На 30 ноември 2015 г. Изпълнителният съвет на МВФ одобри включването на юана в кошницата на СПТ, което влиза в сила от 1 октомври 2016 г.

Договорената през 2010 г. реформа на квотите и управлението на МВФ остана неосъществена през цялата 2015 г., защото не беше ратифицирана от САЩ – най-големия член на МВФ. В края на годината обаче Конгресът на САЩ ратифицира реформите под определени условия. След като реформите влязат в сила, управлението на МВФ ще се усъвършенства, тъй като ще отразява по-добре ролята на икономиките с възникващи пазари, а средствата по квотите в МВФ ще бъдат увеличени значително. ЕЦБ подкрепя поддържането на силен МВФ, адекватно финансиран на квотен принцип, което го прави по-слабо зависим от заемни средства. През 2015 г. продължи работата по възможните реформи за засилване гъвкавостта на кредитната рамка на МВФ. Фондът предприе и цялостен преглед на своите програми за 27 държави (включващи 23 споразумения за финансиране) от 2008 г. до 2015 г. Наред с другото, в прегледа бе проучена стратегията за реформи на членовете на един валутен съюз, както и ролята на регионалното финансиране за програмите на еврозоната.

Техническо сътрудничество

ЕЦБ продължи да разширява техническото си сътрудничество с централни банки извън ЕС. Сътрудничеството на ЕЦБ с централните банки на държави с перспективи за присъединяване към ЕС включваше две програми за сътрудничество и дейности, провеждани като част от поредица регионални семинари. Двете програми се осъществяваха съвместно с НЦБ, финансирани бяха от ЕС и от тях се възползваха централните банки на Черна гора, Косово, Албания и Македония. Фокусът на регионалните семинари беше поставен върху институционалните предизвикателства в контекста на присъединяването към ЕС, макро- и микропруденциалния надзор и засиленото използване на местната валута в националните финансови системи. Техническото сътрудничество допълва редовното извършване от ЕЦБ на наблюдение и анализ на икономическото и финансовото развитие на страните кандидатки и потенциални кандидатки за ЕС и диалога по политиката на техните централни банки. ЕЦБ продължи също да си сътрудничи с централните банки на държави с възникващи пазари от Г-20 за обмяна на технически опит и най-добри практики. В този контекст през 2015 г. ЕЦБ подписа нов Меморандум за разбирателство с Резервната банка на Индия.

Връзки с обществеността

Разясняване на паричната политика сред европейските граждани

Комуникацията е жизненоважен инструмент в подкрепа на ефективността на паричната политика на ЕЦБ и за изграждане на доверие сред гражданите на еврозоната. ЕЦБ се старае от самото начало да постига висока степен на прозрачност; тя например е първата голяма централна банка, която започна да провежда редовни пресконференции след заседанията по паричната си политика.

В годините след началото на финансовата криза ЕЦБ си постави дори по-важната задача да обяснява по ясен и прозрачен начин своите решения по паричната политика, включително редицата нестандартни мерки. Ако широката общественост и финансовите пазари могат да преценят как ЕЦБ би реагирала в определена ситуация, те ще съумеят да формират основателни очаквания за бъдещата парична политика. Колкото по-ясно е разбирането за паричната политика, толкова по-бързо промените в нея намират отражение във финансовите променливи. Това може да ускори предаването на паричната политика и нейното отражение при вземането на инвестиционни и потребителски решения и да усили хода на необходимите икономически реформи.

В комуникационните си дейности през 2015 г. ЕЦБ се ръководеше от стремеж към по-голяма прозрачност с цел повишаване отчетността на институцията. ЕЦБ провежда парична политика за 338-милионното население на еврозоната, използвайки 16 различни езика. Тя съумява да се справя с това многообразие, възползвайки се от предимството си, че в Евросистемата участват 19 национални централни банки. Колегиите във всяка държава гарантират, че посланията на ЕЦБ ще бъдат чути и разбрани в контекста на местните условия.

През 2015 г. ЕЦБ трябваше да прилага допълнителни неконвенционални мерки, за да изпълнява своя мандат в една все по-несигурна среда, което доведе и до по-сериозното задължение да разяснява на обществеността защо е предпочетен един или друг начин на действие.

Публикуване на съобщения за заседанията по паричната политика

През 2014 г. Управителният съвет на ЕЦБ реши от началото на 2015 г. да публикува съобщения за своите заседания по паричната политика. Съобщенията, които обикновено се публикуват четири седмици след всяко заседание по паричната политика, улесняват разбирането на оценките на Управителния съвет за икономиката и предприетите в отговор мерки по паричната политика. В тях са обобщени дискусиите относно икономическия и паричния анализ и позицията по паричната политика, без да се посочват имена. Публикуването на тези съобщения засилва отчетността и ефективността на ЕЦБ и спомага за справяне с предизвикателството за формиране на паричната политика в рамките на многонационален паричен съюз, изпълнявайки стратегическите цели на Евросистемата и ЕНМ за отчетност, независимост, доверие и контакт с гражданите.

Водещи принципи при връзките с обществеността

В желанието си да засили допълнително прозрачността Изпълнителният съвет на ЕЦБ реши също редовно, но три месеца по-късно, да публикува работния график на всеки от своите членове, започвайки от ноември 2015 г. Публикуването на работните графици също подчертава ангажимента на ЕЦБ за прозрачност и отчетност.

През 2015 г. ЕЦБ съсредоточи комуникационните си дейности главно върху разширяването на своята нерестриктивна парична политика, по-конкретно върху прилагането на разширената програма за закупуване на активи. През ноември ЕЦБ отбеляза първата си годишнина като орган по банков надзор. Преобладаващата част от публичните изявления на членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет и техните медийни ангажименти бяха свързани с тези теми.

Освен това в своите изказвания пред Европейския парламент членовете на Изпълнителния съвет обясняваха пред законодателите своите действия, с което задълбочиха познанията и разбирането от обществеността на задачите и политиките на Евросистемата (за повече подробности виж раздел 7 в тази глава).

Членовете на Изпълнителния съвет спазват набор от водещи принципи при публични и непублични изявления и двустранни срещи, имащи за цел да се гарантира интегритета на институцията.

Тези неотдавнашни решения представляват още една стъпка по пътя към по-голяма прозрачност.

Нов уебсайт, разясняващ как функционира ЕЦБ

Един от начините за връзка с гражданите в цялата еврозона е посредством интернет. През 2015 г. ЕЦБ въведе нов уебсайт, за да улесни ползването и да направи съдържанието му по-достъпно. В нов раздел на ясен език и с помощта на мултимедии се обсъждат актуални теми. Един видеоматериал например показва как функционира платформата за сетълмент на ценни книжа T2-ЦК. Речи, прессъобщения и интервюта на членове на Изпълнителния съвет се поместват на заглавната страница в уебсайта на ЕЦБ. Профилът в „Туитър“ на ЕЦБ вече има над 300 000 последователи и се използва, за да привлича вниманието на обществеността към публикации и ключови послания в изказванията; в „Ютюб“ се помества видеоинформация, а във „Фликър“ – фотографии. ЕЦБ вече фигурира и в „Линкдин“.

Два нови инструмента правят статистиката по-достъпна. Уебсайтът „Статистика на еврозоната“ беше разработен в сътрудничество с националните централни банки от Евросистемата за осигуряване на по-лесен достъп до статистиката на еврозоната и националните статистики. Приложението ECBstatsApp осигурява бърз и лесен достъп до данни, публикувани в Хранилището на ЕЦБ за статистически данни.

Новата сграда на ЕЦБ: тържествено откриване

Новата сграда на ЕЦБ, построена на мястото на бившата франкфуртска борса за търговия на едро, беше официално открита през март. Церемонията по тържественото откриване се състоя въпреки антикапиталистическите протести пред главната сграда и в целия град Франкфурт. Сградата предоставя офис пространство за до 2900 души персонал, както и зала за заседанията на Управителния съвет на последния етаж. Успоредно със строителството и откриването на сградата ЕЦБ проведе широк кръг медийни инициативи и събития, като например организира опознавателни обиколки на сградата и ден на отворените врати за жителите на района.

На приземния етаж в източното крило е изграден мемориал в памет на депортирането на евреите в периода 1941–1945 г. Мемориалът, който е съвместен проект с еврейската общност и общината на Франкфурт на Майн, беше официално открит през ноември 2015 г.

Приложение 1 Институционална рамка

Органи за вземане на решения и административно управление на ЕЦБ

Евросистемата и ЕСЦБ се ръководят от органите за вземане на решения на ЕЦБ – Управителния съвет и Изпълнителния съвет. Генералният съвет е създаден като трети орган за вземане на решения на ЕЦБ и ще съществува, докато има държави – членки на ЕС, които не са приели еврото. Функционирането на органите за вземане на решения е определено в Договора за функционирането на Европейския съюз, в Устава на ЕСЦБ и в съответните процедурни правилници.^[74] Процесът на вземане на решения в Евросистемата и в ЕСЦБ е централизиран. Въпреки това обаче ЕЦБ и НЦБ от еврозоната заедно допринасят в стратегически и оперативен план за постигане общите цели на Евросистемата, съблюдавайки принципа на децентрализация съгласно Устава на ЕСЦБ.

Управителен съвет

Управителният съвет на ЕЦБ е основният орган за вземане на решения на ЕЦБ. Той включва членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на НЦБ в страните от еврозоната. При разширяването на еврозоната с включването на Литва като 19-ата държава членка на 1 януари 2015 г. се задейства прилагането на ротационната система за правото на глас на членовете на Управителния съвет.

От януари 2015 г. заседанията, посветени на паричната политика, се провеждат на всеки шест седмици. Съобщенията за тези заседания по паричната политика обикновено се публикуват четири седмици по-късно.

Управителен съвет

Марио Драги Председател на ЕЦБ

Витор Констанцио Заместник-председател на ЕЦБ

Йосеф Боничи Управител на Bank Ċentrali ta’ Malta/Central Bank of Malta

Люк Кун Управител на Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique (до 10 март 2015 г.)

Беноа Кьоре Член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Карлуш Коща Управител на Banco de Portugal

Христала Йоркадзи Управител на Central Bank of Cyprus

Ардо Хансон Управител на Eesti Pank

Патрик Хонахън Управител на Banc Ceannais na hÉireann/Central Bank of Ireland (до 25 ноември 2015 г.)

Бощян Язбец Управител на Banka Slovenije

Клаас Кнот Президент на De Nederlandsche Bank

Филип Р. Лейн Управител на Banc Ceannais na hÉireann/Central Bank of Ireland (от 26 ноември 2015 г.)

Забине Лаутеншлегер Член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Ерки Лийканен Управител на Suomen Pankki – Finlands Bank

Луис М. Линде Управител на Banco de España

Йозеф Макух Управител на Národná banka Slovenska

Ив Мерш Член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Евалд Новотни Управител на Oesterreichische Nationalbank

Кристиан Ноайе Управител на Banque de France (до 31 октомври 2015 г.)

Петер Прат Член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Гастон Райнеш Управител на Banque centrale du Luxembourg

Илмар Римшевич Управител на Latvijas Banka

Ян Сметс Управител на Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique (от 11 март 2015 г.)

Янис Стурнарас Управител на Bank of Greece

Витас Василаускас Председател на Съвета на Lietuvos bankas

Франсоа Вилроа дьо Гало Управител на Banque de France (от 1 ноември 2015 г.)

Иняцио Виско Управител на Banca d’Italia

Йенс Вайдман Президент на Deutsche Bundesbank

На преден план (от ляво на дясно): Карлуш Коща, Иняцио Виско, Забине Лаутеншлегер, Витор Констанцио, Марио Драги, Христала Йоркадзи, Янис Стурнарас, Филип Р. Лейн, Ив Мерш

В средата (от ляво на дясно): Беноа Кьоре, Евалд Новотни, Йосеф Боничи, Йозеф Макух, Луис М. Линде, Илмар Римшевич, Ерки Лийканен

На заден план (от ляво на дясно): Бощян Язбец, Петер Прат, Франсоа Вилроа дьо Гало, Ян Сметс, Гастон Райнеш, Клаас Кнот, Ардо Хансон, Витас Василаускас

Забележка: Йенс Вайдман не е присъствал при заснемането на фотографията.

Изпълнителен съвет

Изпълнителният съвет включва председателя и заместник-председателя на ЕЦБ и още четирима членове, избрани от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство след консултации с Европейския парламент и с ЕЦБ.

Изпълнителен съвет

Марио Драги Председател на ЕЦБ

Витор Констанцио Заместник-председател на ЕЦБ

Беноа Кьоре Член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Забине Лаутеншлегер Член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Ив Мерш Член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Петер Прат Член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

На преден план (от ляво на дясно): Забине Лаутеншлегер, Марио Драги (председател), Витор Констанцио (заместник-председател)

На заден план (от ляво на дясно): Ив Мерш, Петер Прат, Беноа Кьоре

Генерален съвет

Генералният съвет се състои от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ и от управителите на НЦБ на всички 28 държави – членки на ЕС.

Генерален съвет

Марио Драги Председател на ЕЦБ

Витор Констанцио Заместник-председател на ЕЦБ

Марек Белка Президент на Narodowy Bank Polski

Йосеф Боничи Управител на Bank Ċentrali ta’ Malta/Central Bank of Malta

Марк Карни Управител на Bank of England

Люк Кун Управител на Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique (до 10 март 2015 г.)

Карлуш Коща Управител на Banco de Portugal

Христала Йоркадзи Управител на Central Bank of Cyprus

Ардо Хансон Управител на Eesti Pank

Патрик Хонахън Управител на Banc Ceannais na hÉireann/Central Bank of Ireland (до 25 ноември 2015 г.)

Стефан Ингвес Управител на Sveriges riksbank

Мугур Константин Изареску Управител на Banca Naţională a României

Иван Искров Управител на Българската народна банка (до 14 юли 2015 г.)

Бощян Язбец Управител на Banka Slovenije

Клаас Кнот Президент на De Nederlandsche Bank

Филип Р. Лейн Управител на Banc Ceannais na hÉireann/Central Bank of Ireland (от 26 ноември 2015 г.)

Ерки Лийканен Управител на Suomen Pankki – Finlands Bank

Луис М. Линде Управител на Banco de España

Йозеф Макух Управител на Národná banka Slovenska

Дьорд Матолчи Управител на Magyar Nemzeti Bank

Евалд Новотни Управител на Oesterreichische Nationalbank

Кристиан Ноайе Управител на Banque de France (до 31 октомври 2015 г.)

Димитър Радев Управител на Българската народна банка (от 15 юли 2015 г.)

Гастон Райнеш Управител на Banque centrale du Luxembourg

Илмар Римшевич Управител на Latvijas Banka

Ларс Роде Управител на Danmarks Nationalbank

Мирослав Сингер Управител на Česká národní banka

Ян Сметс Управител на Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique (от 11 март 2015 г.)

Янис Стурнарас Управител на Bank of Greece

Витас Василаускас Председател на Съвета на Lietuvos bankas

Франсоа Вилроа дьо Гало Управител на Banque de France (от 1 ноември 2015 г.)

Иняцио Виско Управител на Banca d’Italia

Борис Вуйчич Управител на Hrvatska narodna banka

Йенс Вайдман Президент на Deutsche Bundesbank

На преден план (от ляво на дясно): Марек Белка, Карлуш Коща, Иняцио Виско, Витор Констанцио, Марио Драги, Христала Йоркадзи, Янис Стурнарас, Филип Р. Лейн, Ерки Лийканен

В средата (от ляво на дясно): Мугур Константин Изареску, Евалд Новотни, Йосеф Боничи, Йозеф Макух, Борис Вуйчич, Ларс Роде, Луис М. Линде, Илмар Римшевич, Димитър Радев

На заден план (от ляво на дясно): Бощян Язбец, сър Джон Кънлиф (подуправител на Bank of England), Франсоа Вилроа дьо Гало, Ян Сметс, Гастон Райнеш, Клаас Кнот, Ардо Хансон, Витас Василаускас, Мирослав Сингер, Стефан Ингвес

Забележка: Марк Карни, Йенс Вайдман и Дьорд Матолчи не са присъствали при заснемането на фотографията.

Административно управление

Освен органите за вземане на решения структурата за административно управление на ЕЦБ включва два комитета на високо равнище – Комитета за одит и Комитета по етика, – както и редица други нива на външен и вътрешен контрол. Тя се допълва от Етичната рамка (Решение ЕЦБ/2004/11), в която са залегнали редът и условията при разследвания за борба с измамите и правилата относно достъпа до документи на ЕЦБ. Със създаването на ЕНМ въпросите на административното управление придобиха за ЕЦБ още по-голямо значение.

Комитет за одит

Комитетът за одит на ЕЦБ съдейства на Управителния съвет, като предоставя консултации и становища относно: 1) пълнотата на финансовата информация; 2) надзора върху вътрешните механизми за контрол; 3) съблюдаването на приложимите закони, подзаконови актове и кодекси на поведение; 4) изпълнението на одитните функции. Информация за мандата му е поместена в уебсайта на ЕЦБ. Комитетът за одит е председателстван от Ерки Лийканен и през 2015 г. включваше още четирима членове: Витор Констанцио, Евалд Новотни, Ханс Титмайер и Жан-Клод Трише.

Комитет по етика

За да гарантира адекватното и съгласувано прилагане на различните кодекси за поведение на органите, участващи в процесите за вземане на решения в ЕЦБ, Комитетът по етика, който започна работа след назначаването на членовете му през второто тримесечие на 2015 г., предоставя консултации и насоки по етични въпроси на членовете на Управителния съвет, Изпълнителния съвет и Надзорния съвет. Информация за мандата му е поместена в уебсайта на ЕЦБ. Комитетът по етика е председателстван от Жан-Клод Трише и включва още двама външни членове: Клаус Либшер и Ханс Титмайер.

Външни и вътрешни механизми за контрол

Нива на външен контрол

Уставът на ЕСЦБ предвижда две външни нива на контрол – външен одитор, назначаван на ротационен принцип за петгодишен период, за да извършва одит на годишните финансови отчети на ЕЦБ, и Европейската сметна палата, която проверява оперативната ефективност на управлението на ЕЦБ.

Нива на вътрешен контрол

В ЕЦБ е въведен тристепенен модел на вътрешен контрол, който се състои от: 1) контрол на управленско равнище, 2) различни функции за надзор върху рисковете и спазването на изискванията, и 3) независима одиторска проверка.

Системата за вътрешен контрол на ЕЦБ е изградена въз основа на функционален подход, според който всяко структурно звено (секция, отдел, дирекция или генерална дирекция) носи главната отговорност за управлението на поеманите от него рискове, както и за осигуряването на ефикасност и ефективност на своята работа.

Надзорните функции включват също механизми за наблюдение и ефикасни процедури за осъществяване на адекватен контрол върху финансовите и операционните рискове. Тези контролни функции от второ ниво се изпълняват от вътрешните звена на ЕЦБ (за бюджета и вътрешния контрол, за управление на операционния и финансовия риск, за контрол върху качеството на банковия надзор и за спазването на изискванията), и/или – където е подходящо – от комитетите на Евросистемата/ЕСЦБ (например Комитета за организационно развитие, Комитета за управление на риска и Бюджетния комитет).

В допълнение и независимо от системата за вътрешен контрол и наблюдение на риска в ЕЦБ задачите по одита се изпълняват от вътрешното звено за одит на ЕЦБ под прякото ръководство на Изпълнителния съвет и в съответствие с Правилника за одит на ЕЦБ. Дейността на вътрешния одит на ЕЦБ е съобразена с Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит на Института на вътрешните одитори. Освен това Комитетът на вътрешните одитори, който се състои от експерти по вътрешен одит от ЕЦБ, НЦБ и компетентните национални органи, спомага за постигане целите на Евросистемата и ЕНМ.

Етична рамка на ЕЦБ

Етичната рамка на ЕЦБ се състои от Кодекса на поведение за членовете на Управителния съвет, Допълнителния кодекс за етичните критерии за членовете на на Изпълнителния съвет, Кодекса на поведение за членовете на Надзорния съвет и Правилата за персонала на ЕЦБ. Етичната рамка установява норми и водещи принципи за осигуряване спазването на най-високи нива на интегритет, компетентност, ефективност и прозрачност при изпълнението на задачите на ЕЦБ.

Мерки за борба с измамите и изпирането на пари

Европейският парламент и Съветът на ЕС приеха регламент, който наред с другото дава възможност на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) да провежда вътрешни разследвания при съмнение за измама в институциите, органите, службите и агенциите на ЕС. През 2004 г. Управителният съвет одобри правната рамка, уреждаща реда и условията за разследвания на ОЛАФ по отношение на ЕЦБ във връзка с предотвратяване на измами, корупция и други незаконни действия. Освен това през 2007 г. ЕЦБ създаде свои вътрешни схеми за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Рамката на ЕЦБ за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма се допълва от вътрешна система за докладване, като по този начин се гарантира, че цялата съотносима информация системно се събира и своевременно се предава на Изпълнителния съвет.

Достъп на обществеността до документи на ЕЦБ

Решението на ЕЦБ за публичен достъп до нейни документи^[75] съответства на целите и стандартите, прилагани от други институции и органи на ЕС по отношение достъпа на обществеността до техни документи. То засилва прозрачността, като същевременно е съобразено с независимостта на ЕЦБ и на НЦБ и гарантира поверителността по отделни въпроси, специфични за изпълнението на задачите на ЕЦБ. През 2015 г. режимът на ЕЦБ за публичен достъп беше допълнително променен, за да се вземат предвид новите дейности във връзка с ЕНМ.

За да потвърди допълнително ангажимента си за прозрачност и отчетност, ЕЦБ взе решение от февруари 2016 г. да публикува с тримесечно забавяне графика на срещите на всеки член на Изпълнителния съвет. Освен това членовете на Изпълнителния съвет поеха ангажимент при връзките си с обществеността да съблюдават водещите принципи с цел осигуряване на равнопоставеност и еднакво третиране на заинтересованите страни (за повече подробности виж раздел 8 в глава 2).

Служба за съответствие и управление

Като още един знак, че ЕЦБ е поела твърд ангажимент за добро управление и най-високо равнище на професионална етика, през януари 2015 г. Изпълнителният съвет създаде специална Служба за съответствие и управление (ССУ). Подчинена пряко на председателя на ЕЦБ, ССУ подпомага Изпълнителния съвет за запазване интегритета и репутацията на ЕЦБ, поддържа етични стандарти на поведение и укрепва отчетността и прозрачността в работата на ЕЦБ. За подобряване на цялостната съгласуваност и ефективност на рамката за административно управление на ЕЦБ Службата подпомага също секретариата на Комитета за одит и Комитета по етика на ЕЦБ и действа като звено за връзка с европейския омбудсман и ОЛАФ.

Приложение 2 Комитети на Евросистемата/ЕСЦБ

Комитетите на Евросистемата/ ЕСЦБ продължиха да играят съществена роля за подпомагане на органите за вземане на решения на ЕЦБ при изпълнението на техните задачи. По искане на Управителния съвет и на Изпълнителния съвет комитетите представяха експертни становища в областите от своя компетентност и облекчаваха процеса на вземане на решения. Членството в комитетите обикновено е ограничено до представители на НЦБ от Евросистемата. Независимо от това НЦБ на държавите членки, които още не са приели еврото, участват в заседанията на комитетите, когато се обсъждат въпроси, влизащи в сферата на компетентност на Генералния съвет. Освен това някои комитети заседават и в състава на ЕНМ (т.е. по един член от централната банка и от компетентния национален орган на всяка участваща държава членка), когато се разглеждат въпроси, свързани с банковия надзор. Когато е целесъобразно, представители на други компетентни органи също може да бъдат канени да присъстват на заседанията на комитетите.

Функционират и два допълнителни комитета. Бюджетният комитет подпомага Управителния съвет по въпроси, свързани с бюджета на ЕЦБ, а Конференцията за човешките ресурси е форум за обмяна на опит, експертни становища и информация между централните банки от Евросистемата/ЕСЦБ в сферата на управлението на човешките ресурси.

Приложение 3 Организационно развитие и управление на човешките ресурси

Управление на човешките ресурси в ЕЦБ

След въвеждането през 2014 г. на ЕНМ през 2015 г. ЕЦБ извърши цялостен преглед на своите вътрешни организационни процедури и практики. Мненията на служителите бяха събрани чрез проучване, проведено сред целия персонал на ЕЦБ. С цел подобряване на координацията между всички обслужващи структурни звена и облекчаване съгласуваността на спомагателните дейности за посрещане нуждите на институцията като цяло беше създадена длъжността „главен директор по услугите“, който отговаря за дейностите, свързани с административното обслужване, ИТ услугите, управлението на човешките ресурси, бюджета и финансите. Той се отчита пред Изпълнителния съвет чрез председателя и присъства редовно на заседанията на Изпълнителния съвет.

Към 31 декември 2015 г. ЕЦБ разполага с 2650 щатни бройки за работа на пълен работен ден спрямо 2622 щатни бройки в края на 2014 г. Действителният брой служители (приравнен към работни места на пълен работен ден) по трудови договори с ЕЦБ е 2871 (при 2577 на 31 декември 2014 г.).^[76] През 2015 г. бяха сключени общо 279 нови срочни трудови договори (за ограничен период или подлежащи на преоформяне в безсрочни) и 246 договора за краткосрочни назначения в допълнение към редица продължени договори по заместване на служители, отсъстващи за по-малко от година. През 2015 г. ЕЦБ продължи да предлага краткосрочни договори за период до 36 месеца на служители от НЦБ и международни организации. На 31 декември 2015 г. 226 служители от НЦБ и международни организации заемаха различни длъжности в ЕЦБ (с 50% повече спрямо края на 2014 г.). През септември 2015 г. ЕЦБ прие 10 участници в своята десета поред квалификационна програма; към 31 декември 2015 г. в Банката са работили 273 стажанти (със 76% повече, отколкото през 2014 г.). ЕЦБ присъди и четири стипендии по Изследователската стипендиантска програма „Вим Дуйзенберг“, в която участват изявени икономисти, както и пет стипендии за млади изследователи по линия на Стипендиантската програма „Ламфалуси“.

През май 2015 г. беше проведено проучване сред персонала на ЕЦБ, в което взеха участие 90% от служителите. В резултат бяха разработени планове за действие както за цялата ЕЦБ, така и на ниво структурни звена. Основните области за последваща дейност са „кариерно развитие“, „управление на трудовия процес“, „сътрудничество и обмен на информация“, „ресурсна обезпеченост и натовареност на труда, напрежение и стрес при работа“ и „откритост и справедливост“. Общият план за действие на ЕЦБ е тясно свързан с прегледа на вътрешните дейности на банката с цел оптимизиране на процесите, процедурите и структурните звена, така че ЕЦБ да стане по-силна и по-жизнеспособна и да се гарантира устойчива делова култура.

ЕЦБ продължи да полага грижи за постигане на баланс между професионалния и личния живот на служителите си. В края на 2015 г. 257 служители работиха на непълен работен ден (при 259 в края на 2014 г.), а 36 служители бяха в неплатен отпуск за отглеждане на дете (спрямо 29 през 2014 г.). През 2015 г. средно около 846 служители са работили дистанционно поне веднъж месечно.

През 2015 г. развитието на персонала остана сред най-важните приоритети при управлението на човешките ресурси в ЕЦБ с въвеждането на стажантската програма на ЕНМ, с развитието на програмите за обучение в рамките на ЕНМ и с ангажимента за постоянна и всеобхватна менторска програма в подкрепа на развитието на персонала, достигнал максимално равнище на заплащане, и в подкрепа на задачите на организацията в областта на равнопоставеността на половете.

След като в края на 2014 г. вече беше достигнат дял от 24% на жените на ръководни позиции и 19% на жените във висшето ръководство, ЕЦБ достигна и междинната цел за равнопоставеност, определена за края на 2015 г. От въвеждането през юни 2013 г. на квотите за жени (35% на ръководно равнище и 28% във висшето ръководство до края на 2019 г.) и на съответния целеви план за действие темата за равнопоставеността между половете е приоритетна в дневния ред на ЕЦБ, като целта е да се откриват, развиват и насърчават способностите на жените.

Макар че организацията донякъде се разрасна, през 2015 г. 53 служители със срочни или постоянни трудови договори напуснаха ЕЦБ поради оставка или пенсиониране (същият брой като през 2014 г.), а през годината изтече срокът и на 217 договора за краткосрочно назначение.

Годишен отчет 2015

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/annrep/ar2015annualaccounts_bg.pdf

Консолидиран баланс на Евросистемата към 31 декември 2015 г.

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/eurosystembalancesheet2015.bg.pdf

Статистически раздел

Статистическият раздел е достъпен само в pdf формат.

Абревиатури

Държави – членки на ЕС Други държави

BE Белгия BR Бразилия

BG България CN Китай

CZ Чехия IN Индия

DK Дания ID Индонезия

DE Германия JP Япония

EE Естония MY Малайзия

IE Ирландия MX Мексико

GR Гърция RU Русия

ES Испания ZA Република Южна Африка

FR Франция KR Южна Корея

HR Хърватия TH Тайланд

IT Италия TR Турция

CY Кипър US САЩ

LV Латвия

LT Литва

LU Люксембург

HU Унгария

MT Малта

NL Нидерландия

AT Австрия

PL Полша

PT Португалия

RO Румъния

SI Словения

SK Словакия

FI Финландия

SE Швеция

UK Обединено кралство

В съответствие с практиката в ЕС държавите – членки на ЕС, са подредени в този доклад според азбучния ред на техните имена, изписани на националните им езици.